свързани статии

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на Живко Роев.

Изпращайте вашите писма и коментари на info@gol.bg.

Тази година Кристиано Роналдо стана на 33 години. Основният му конкурент в последната декада за номер 1 в света, Меси, предстои да навърши 31. Надминали психологическата за всеки спортист възрастова граница, започваща с цифрата 3 отпред, е оправдано да приемем, че идва време за дебатът кой ще наследи тези два колоса на световния футбол. 

Ако приемем, че има кой, то дебатът несъмнено ще се опрости до това какви качества трябва да наследника, докъде може да стигне той, трябва ли и има ли шанс да се доближи до епохалните успехи на своите бележити предшественици, кое ще е по-добро за световния футбол – двама или повече футболисти да си оспорват титлата „наследник на Роналдо и Меси”. 

Опитвайки се все пак да прогнозираме, много надежди се възлагат на бразилецът Неймар и французинът Гризман (през 2016 г. беше най-близко от всички претенденти, но пропусна да открадне поне една „Златна топка” от съкровищницата на дуото Роналдо-Меси, след като загуби финала на ШЛ и ЕП), които със сигурност са в челото на шортлистата от реални кандидати.

Ако приемем, обаче че няма кой, тоест че наследниците, извън чисто по търговско-маркетингови или глобално политически и културни заслуги, не заслужават трона на дуото, то остава отворен въпроса за възрастта и произтичащата от него тема за професионализма, спортния режим, методологията, технологиите и т.н. Тоест темата за спортното дълголетие, основано на личния професионализъм и развитие на технологиите в областта на медицината, възстановяването, спортната подготовка и измерване на резултатите, развитие на научната мисъл в областта на спорта и други. 

От тази перспектива ще бъде много интересно да проследим, особено при Роналдо, който е по-възрастен от Меси с 2 години, но и по-голям режимлия, дали ще успее да вземе голямо отличие до края на великата си кариера (заб.: в исторически план има около десетина-двайсет футболисти, които са правили нещо значимо на възраст 33+. Виж справката по-долу).

Ако вземе, това ще отвори поле за налагане на нов поведенчески модел и модел на публично възприемане (потребителски модел) в рамките на елитния футбол – състезатели, станали велики на възраст, при която в далечното и близко минало традиционно футболистите приключваха своята състезателна кариера. Това ще бъде революция в световния футбол, както се казва „новата нормалност”, която ще отбележи началото на нова епоха – образно казано на футболистите-машини.

Което пък удобно и някак естествено кореспондира с темата за роботизацията и хуманоидното общество, заемаща все по-голямо  пространство в глобалния социален дневен ред. Тази нова епоха по-вероятно ще бъде преходна за онази, която ни очаква след 50-100 години, когато движени от бума на технологиите и човешкото възприятия, ще виждаме полу-човеци, полу-роботи да са новите идоли на футболните фенове. Но това е предмет на друг разговор...

С други думи, ако „любимците на глобалния пазар” Роналдо или Меси успеят да запазят формата си, увеличавайки наградите и подобрявайки историческите си постижения, това несъмнено ще бъде съпроводено с бума на технологиите, както посочихме. Иновациите в областта на начина на живот; иновации в областта на медицината и по-конкретно превенцията, рехабилитацията, лечението на спортни травми; иновации в областта на спортната подготовка и поддържане на спортния статус на високо функционално ниво; иновации в областта на статическите програми и софтуери, които управляват спортния процес; иновации в областта на методиката и т.н.

Това ще бъде шанс за разцвета на нови или качването на по-високо ниво на вече познати индустрии и съм сигурен, че в рамките на близките 2-3 години ще започнем да виждаме все повече „футболни” реклами на продукти и финансовия възход на компании, които работят в тези сфери.

Дали ще бъдат основни спонсори на дадени отбори, дали логата им ще стоят на фланелките или на паната до терена, дали стадиони ще носят техните имена, дали ще виждаме рекламни клипове и банери по телевизии и уебсайтовете, всичко това е една дребна подробност към новата футболна нормалност, движена от основните герои на футболната история на света в последните 10 години и тяхното поведение в и извън терена. 

*Сър Стенли Матюс - носител на „Златната топка“ за 1956 година, когато е на 41-годишна възраст
Вратарят Лев Яшин – на 34 години взема „Златната топка”
Фабио Канаваро - световен шампион и носител на „Златната топка” на 33 г.
Вратарят Дино Дзоф – става световен шампион на 40 г.
Алфредо Ди Стефано – взема втората си „Златна топка” на 33 г.
Зинедин  Зидан – на 34 г. избран за най-добър играч на СП, където играе финал (СП 2006)
Райън Гигс – на 35 г. печели ШЛ и Световното клубно първенство, а на 40 г. английската Висша лига
Пол Скоус – на 39 г. печели английската Висша лига; на 36 става световен клубен шампион; на 34 взема купата от ШЛ
Франк Лампард – на 34 г. печели ШЛ
Шави – на 35 г. печели титлата в Испания и ШЛ
Д. Кафу (Милан) и Х. Санети (Интер) – на по 37 г. печелят ШЛ и Световното клубно първенство
Джанлуиджи Буфон – на 39 е избран за най-добър вратар от УЕФА и игра финал на ШЛ; на 40 г. стана шампион на Италия 
А. Дел Пиеро и Л. Фиго – на по 37 г. стават шампиони на Италия
Ромарио – на 34 г. е шампион на Бразилия, а на 39 е голмайстор на местното първенство
Андрес Иниеста – на 34 печели титлата в Испания
Джон Тери – на 35 печели английската Висша лига
Карлес Пуйол – на 35 става шампион на Испания

Материал на Живко Роев