Лампите угасват... Но те ще бъдат запалени отново за европейското първенство след 15 месеца, ако се запазят сегашните графици, зададени от централата. Не е ясно какви травми ще са преживели градовете домакини дотогава. В момента бляскавите площади в Рим са празни, Букурещ е обявил извънредно положение, а в Мадрид се чувстват все едно "метеорит е паднал върху нас". Ами Лондон? Мястото, на което трябваше да се проведе финалът, сега е просто един призрачен град...

Решението на УЕФА да отложи Евро 2020 бе обявено във вторник след спешно видеозаседание на страните членки. Всички го очакваха и никой не се изненада, а новинарският цикъл се развива с огромна бързина. Само преди една седмица Ливърпул се готвеше да приеме Атлетико Мадрид на "Анфийлд" и утвърдената версия на спортната реалност все още се държеше на крака. Отне ни обаче няколко дни, за да стигнем от там до тук. А какви промени ни очакват още през следващите 5 седмици - никой не знае...

Крачка назад, но континенталният футбол поне вече има на пръв поглед разумна дата за стартиране на това първенство - Евро 2020 официално е Евро 2021. То е предназначено за 11 юни до 11 юли догодина. В действителност няма добро решение, но дори отлагането на събитие на стойност над 2 милиарда евро изглежда незначително, ако го сравним с по-широките последствия от смъртоносния вирус.

Както всяка друга сфера, футболната индустрия също е изправена пред догадки и компромиси. Сега поне има конкретно зададено време за прегрупиране и спасяване на нещо от големия световен цирк. Плановете са крехки, финалът на Шампионската лига бе задържан, а някои спекулации са за провеждането му в разгара на лятото. Дискусиите са с притежателите на тв права, спонсори, застрахователи и най-вече адвокати. Полагат се всякакви усилия, когато срещу себе си имаме огромни договорни плащания.

Подчертайте тази дата, но не много силно, защото всички ние сме обект на събития в променена перспектива. За седмичната футболна оперета изглежда аксиоматично, че вътрешните състезания трябва да бъдат завършени. Дори светът приема тази сигурност, но си струва да се има предвид какви са текущите прогнози. Една от тях е, че пиковата инфекция ще пристигне във Великобритания в началото на юни. Така че как ще се почувства футболът в свят на изолация, инфекция, трупове и потенциален срив на здравеопазването? Каквато и да е илюзията за контрол, всички ние по същество сме зрители на тази много по-широка драма.

Отвъд настъпващото лято УЕФА e длъжна да вземе още много решения. Като например какво ще се случи с европейското първенство за жени, което трябва да бъде по времето на турнира за мъже. Може би скоро ще настъпи и момент, когато надпреварите за мъже и жени ще се играят почти едновременно, но това отваря по-широк дебат за видимостта и прожекцията на състезания в един и същ период. Отделно има и Лига на нациите, която трябва да бъде натъпкана в програмата, но някой изобщо мисли ли за нея? Тепърва ще разберем и какво ще се случи с квалификациите за Мондиал 2022...

В крайна сметка всички тези въпроси с планирането могат да бъдат решени. Проблемът е голям дори след като сезоните бъдат планирани, а загубите - сведени до минимум. Футбол по време на пандемия, при това в един все по-опасен свят. Как трябва да работи той? Какъв е планът? Със сигурност Евро 2020 винаги се е чувствал като проклета надпревара.

Добре дошли в прокълнатия турнир, но ще се освободим ли някога от това определение? Много отдавна Мишел Платини нарече шоуто, което трябва да се проведе в 12 държави, една "смахната, но все пак добра идея". На практика не е нито едното, нито другото.

По начало планът на УЕФА бе продукт на банковия срив в Европа, който лиши футбола от подходящ богат и готов домакин. Реакцията на това бе компромисът с прескачане на граници и евтини самолетни пътуания. В продължение на 8 години "европейското на всички" заемаше едно спретнато, но болно положение, което бе заклещено между две световни кризи. Но има нещо трогателно в провала. Европейското първенство беше създадено първоначално от дух на надежда и интернационализъм. Анри Делоне - първият генерален секретар на УЕФА, бе силно ентусиазиран от идеалите на предшественика на ЕС. Неговият шампионат, чието първо издание стартира две години след смъртта му, беше в някаква малка част от сила за интеграция и прогрес.

Разбира се, този стремеж към идеализъм е погълнат от желанието да се разшири и монетизира тази диво успешна развлекателна индустрия. В резултат на всичко УЕФА сега ни донесе тази нелепо разминавана версия с мачове, които са разположени на 3200 километра един от друг. А и един четвъртфинал, който трябва да се проведе почти в Саудитска Арабия (Баку, Азербайджан).

Ако се абстрахираме от сегашната криза, това не е история за безкраен растеж. Всъщност европейското първенство от доста време прилича на болна и преуморена концепция. Спомнете си последния турнир - играчите бяха изтощени до крайност след дългия сезон, футболът бе хладен, а структурата с 24 отбора отнесе доста критики... Португалците гърмяха фойерверките, французите си тръгнаха тъжни от "Стад дьо Франс", но все пак имаше облекчение, че събитието стигна до мирен край в условията на извънредно положение след терористичните атаки в Париж. Междувременно календарът на футбола стана още по-раздут, продуктът се разтягаше все повече, а сега играчите ще бъдат изправени пред брутална програма за догонване. Клубните състезания ще бъдат нарязани на парчета, а отложеното Евро 2020 ще доведе до пренареден Мондиал 2022 през зимата на следващата година.

Но в средата на това има една обнадеждаваща мисъл. В Европа ще настъпи време на строги мерки, несигурност, дори ужас. Но спортът винаги е бил източник на празник и колективизъм. Като нотка на красотата, която стои извън реалния свят. Най-малкото, което Евро 2021 предлага, е обещание за прераждане и нов живот. Колкото и далеч да изглежда, може да бъде дори време на радост...


Материал на вестник "Гардиън"
Превод на вестник "Тема спорт"