Мексико е домакин на световното първенство през 1986 г. Домакините разполагат с великолепни стадиони в столицата Мексико, също в Гуадалахара, Леон, Монтерей. Популярността на играта расте навсякъде.

112 държави записват националните си отбори за участие в квалифика­циите. България се озовава за пети път на високия форум. На мексиканска земя нашият тим успява да се нареди между 16-те осминафиналисти. Лъвовете имат удоволствието да играят мача на от­криването срещу „адзурите" и хвърлят първата бомба - 1:1, гол на Сираков.

Осминафиналите поднасят известни изненади. Белгия - СССР (4:3). Италианците са на­пълно безлични срещу Франция. С голове на Платини и Стопира Франция пе­чели леко този смятан предварително за интересен мач. Българите играят за първи път пред 120 000 зрители. На „Ацтека" губим от Мексико с 0:2.

Дания се самовзривява срещу Испания (1:5). В три от четвъртфиналите са нужни продължения и дузпи за определяне на победителя. Само Аржентина печели в редовното вре­ме срещу Англия. Но тази „печалба" съвсем не е ре­довна.

Ненадминатият Диего Марадона вкара два гола, които ще заемат трайно място в историята на шампиона­тите. Най-напред той с ръка промушва топката в мрежата на Шилтън. Всички с изключение на страничния арбитър Б. До­чев виждат тази „ръчна топка".

Вторият гол е сигурно най-знаменитият на всички световни финали. Марадона прекосява триумфално целия терен, преодолява половината английски тим и забива топката в мрежата. Извънземен гол.

Всички други четвъртфинали се играят по 120 минути. И се изпълняват дузпи. Бразилия отстъпва на Франция с 4:5. Бъркат най-техничните играчи на терена — Сократес, Сезар и Платини.

Белгия отстранява Испания - 6:5. Герой е вратарят Пфаф, отразил удара на испанеца Елой. Най-смайващият мач с дузпи е между ФРГ и Мексико - 4:1 след 0:0 в редовното време и продълженията. Подобно на Пфаф огромна заслуга има германският вратар Шумахер. Той спасява удари на Кирарте и Сервин.

На полуфиналите аржентинците не срещат особена съпротива от Белгия, а германците от Франция. И двата мача завършват с по 2:0.

Финал като финал. Аржентина не показва чудеса, но има в редовете си Диего Марадона. Браун и Валда­но дават солидна преднина на „гаучосите", Румениге и Фьолер изравняват. Марадона по неподражаем начин извежда Буручага към вратата на Шумахер — 3:2. Това е краят. Аржентина е световен шампион.

ФИНАЛ:

АРЖЕНТИНА — ФРГ 3:2
29 юни — гр. Мексико, 115 000
СЪДИЯ — Арпи Фильо (Бразилия)

АРЖЕНТИНА: Помпиду, Кучуфо, Браун, Руджери, Олартикоечея, Джусти, Батиста, Марадона, Буручага (Тробиани), Енри­ке, Валдано
ГОЛМАЙСТОРИ: Браун, Валдано, Буручага

ФРГ: Шумахер, Бертхолд, Якобс, К. X. Фьорстер, Бригел, Бре­ме, Матеус, Магат (Хьонес), Едер, Румениге, Алофс (Фьолер)
ГОЛМАЙСТОРИ: Румениге, Фьолер

КЛАСИРАНЕ: 1. Аржентина, 2. ФРГ, 3. Франция, 4. Белгия

Забележка: В статията са използвани материали от книгата "Мистър Футбол 94" на Димитър Попдимитров и Николай Колев