Причините за трагедията на Левски в Шампионската лига

Със заставането си начело на Левски старши треньорът Станимир Стоилов през цялото време на своя мандат се старае да въвежда нова политика и да носи нови успехи на тима.

Мъри дойде с „план 2007”, класира отбора за четвъртфинал на купата на УЕФА, попадна след това и в групите на Шампионска лига. Тези резултати обаче се постигат не само с работа, късмет, но и с интелект.

Това така липсващо звено в системата на българския футбол, и в частност в главите на нашите специалисти, притежава младият вече свръхуспешен треньор.

В поредния брой на българското издание на Don Balon спецът анализира участието на Левски в Шампионска лига 7 седмици след края на кампанията. 

“Ще започна отзад напред с горчивата констатация, че за мен фактът, че Левски няма да има пролетна еврокампания, е професионална трагедия. За отбор като нашия възможността да излезеш и да мериш сили с отбори от други първенства е безценна. Като опит, като настроение за игра, като тръпка, като емоция, като себедоказване. В последните 20 месеца Левски като футболен клуб и аз като треньор имахме уникалното щастие да играем мачове с отбори от целия континент".

"Пътувахме за Испания, Германия, Англия, Италия, Франция, Холандия, Русия - държавите с най-силни първенства на Стария континент. Това, което гледахме само по телевизията, го видяхме на живо и дори нещо повече – влязохме в реално футболно съперничество и изпитахме удоволствието да играем истински футбол. Усетиха го феновете, футболистите и аз като треньор. Не случайно през пролетта след отпадането от Шалке 04 казах, че Европа ще ни липсва, с днешна дата тези мои думи звучат поне с петкратна сила. Уви, ние се върнахме към българската действителност и това е най-точната ми оценка за представянето на отбора в Шампионска лига".

По отношение на анализа за шестте мача в „лигата на мечтите” бих започнал с това, че винаги сме излизали за победа. Това сега изглежда може би малко смешно, но към нито един мач не сме подхождали със страх от съперника, със страх от това, което можем да загубим. Всъщност може би по-точно е да се каже, че излизахме на терена да дадем най-доброто от себе си и ако можем да вземем трите точки и победата. С тази нагласа започнахме кампанията още на първия мач на „Камп Ноу” независимо от доста негативния резултат, който се получи".

"Тук е мястото да подчертая каква бе генералната философия на нашето представяне. Стигайки до едно толкова високо равнище на европейския клубен футбол, ние влязохме в кампанията с мисълта да дадем най-доброто, на което сме способни, без обаче в това да се включват някакви балкански, чобански изпълнения във вариант на опълчения, антифутбол и тем подобни неща, които съм усетил и като футболист, и като треньор, наблюдавайки някои наши отбори. Отборът се мотивираше да играе футбол, а не да лъже противника, не да измъква по случайност нещо от мача, на каквито гледки сме се нагледали многократно.

Наясно съм, че моите констатации не топлят феновете на отбора и ако пред някого се чувствам длъжник, това са те. Но и те трябва да са щастливи, защото получиха уникалната възможност да бъдат с нас на едни от най-митичните стадиони в света. Да подкрепят любимия отбор, а това, че ни изпратиха