Крайно неубедителния сезон за Родъж Федерер, в който той не спечели нито един турнир от Големия шлем, отново направи актуален въпросът за перспективите пред “възрастните” играчи в съвременния тенис.

“Маестрото от Базел” и Серена Уилямс – двама от най-великите тенисисти в историята на аристократичната игра, са родени в една и съща година и в този смисъл могат да служат като барометър на случващото се в профи тура през последния сезон.

Невероятното ниво на игра, което в момента практикуват топ тенисистите, усилията, които те полагат, за да се задържат на върха и убийственият интензитет на календара на АТР и WTA, често изцеждат до последна капка тези невероятни атлети.

В съвременния тенис поколението на Роджър и Серена (без тях двамата, разбира се) понякога се оказва доста старомодно, на моменти консервативно, а понякога дори и наивно. За разлика от легендарната епоха през втората половина на миналия век, сега практически няма особено място за играчи около и над 30-те.

Ще могат ли Федерер или Уилямс да спечелят още един Шлем? Някои считат, че това няма да се случи – тоест те са обречени на неизбежен и необратим залез. Според други легендите са още далеч от старостта. Интересно би било да се разгледа мястото на  Роджър и Серена сред останалите в славната история на тениса.

Бил Тилдън – човекът, благодарение на когото през 20- те години Америка се влюбва в тениса беше конкурентноспособен и често непобедим чак до 50-те години на миналия век. Панчо Гонсалес, когото мнозина считат за най-талантливия тенисист въобще в историята на тениса (и един от най-страстните играчи), доминираше в професионалните шампионати, когато беше на 30г., а на 41 години дори победи Чарли Пасарел в станалата прословута битка на Уимбълдън (през 1969г.) с резултат 22/24, 1/6, 16/14, 6/3, 11/9 (тогава все още няма тайбрек).

Неподражаемият Род Лейвър беше на 31 години, когато през 1969г. взе своята втора титла от Големия шлем, оказал се впоследствие и последният, на когото това се удаде на такава възраст. Накрая преди 20 години на 39-годишна възраст Джими Конърс успя да достигне до полуфинал на US Open.

Има и други играчи, които оставят незабравима следа в турнирите от Големия шлем дори и след навършване на 30-те си години:

Били Джийн Кинг – печели US Open и Уимбълдън;
Мартина Навратилова – има два трофея от Уимбълдън и два от US Open
Крис Евърт – два пъти побеждава на “Ролан Гарос” и 11 пъти стига до полуфинал на други турнири от Големия шлем;
Маргарет Корт – на 31г. печели Аустрелиън оупън, "Ролан Гарос" и US Open в рамките на един сезон;
Пийт Сампрас – печели US Open;
Рой Емерсън – победи на “Ролан Гарос”;
Джон Нюкъмб – победи на Australian Open
Артър Аш – триумфира на Уимбълдън.

Въобще, в края на миналия век бе обичайно да наблюдаваме как играчите в “зряла” възраст не само, че достойно се съревновават с младите, но и доминират в състезанията. Времената обаче, когато великият Кен Роузуъл, преминал трийсетте играе такъв безгрижен тенис, че е невъзможно да не му се възхитиш, сякаш са отминали безвъзвратно.

Играта започна да става все по-претенциозна през последните няколко десетилетия, което до голяма степен се дължи и на навлизането на модерните технологии в тенис екипировката – ракети, кордаж, дори маратонки.

Вече дори не прави впечатление, изпълнението на бекхенд с две ръце, мощните сервиси и убийствени удари от основната линия, които по “default” падат върху линията.

Еволюцията в играта през годините направи тениса доста по-взискателен и към физическата подготовка на спортистите. Ако човек гледа записи на стари мачове даже с двадесет годишна давност просто е смешно да се сравнява тогавашния темп и скорост на игра с настоящите.

В този смисъл виждаме как много от легендарните играчи – Джон Макенроу, Бьорн Борг, Иван Лендъл, Борис бекер, Щефан Едберг, Щефи Граф печелят своите последни титли от Шлема преди настъпването на 30-та си година, а понякога и по това време дори слагат край на бляскавата си кариера

Последният тенисист, който е печелил турнир от Големия шлем след 30-те е Андре Агаси, когато през 2003г. той триумфира в Австралия. Сега цялото внимание е насочено към Федерер – на него вече му се случи да изиграе  седем надпревари от Голямата четворка без да стигне до титлата. По неговите стандарти – това е епически неуспех.

“Възрастта като фактор оказва голямо влияние” – твърди Марк Уудфорд, знаменитият специалист в областта на тениса на двойки, който е побеждавал и в зряла възраст.

 “Организмът има нужда от доста по-дълго време за възстановяване след даден продължителен мач. Нужно ви е повече време и за психологическото възстановяване. Ставате доста по-раздразнителен при определени ситуации. В ключови моменти на мача губите концентрация и сте склонен към непредизвикани грешки”.

Ще бъде ли доволен Федерер, който е смятан от мнозина за един от най-великите играчи в историята на тениса, с ролята си на втора цигулка след Рафа, Новак и Анди, или дори на 30 Маестрото ще успее за пореден път да ни омае с вълшебните си изпълнения и да вдигне триумфално 17-та си титла от Шлема – ще разберем през 2012-та.

Едно обаче е кристално ясно и няма как да се отрече – швейцарецът изстреля любимата ни игра в немислима орбита, а младите “ракети-носители”, като Надал и Джокович й зададоха темпо, което много трудно може да се поддържа от “ветерани” на по 30 и повече години...