В края на всяка година обичайно се правят равносметки за изминалия период, правят се класации на знаменателни събития, дава се оценка на постигнатото и пропуснатото.

Ние пък решихме да ви представим една класация от малко по-различен ъгъл, обхващаш далеч по-дълъг период от време.

Предлагаме на вашето внимание десетте най-добри сезона в мъжкия тенис за всички времена.

10. Бьорн Борг, 1979г.

Снажният швед е известен не с определен отделен сезон, а с цялата си кариера, макар че така и не успява да постигне така желания от него триумф на Флашинг Медоус.

Наистина това никак не е справедливо, когато говорим за тенисиста, който четири поредни години завършва с над 90% победи в изиграните си мачове. Най-висок е през 1979г. – 93,3% (84 победи и само 6 загуби).

Едва на 23 години Борг вече има зад гърба си три титли от Уимбълдън и три от Ролан Гарос, а все още е в началото на професионалния си път. Малко по-късно - през 1979г. - той ще добави в колекцията си четвърти Уимбълдън и четвърти Ролан Гарос, а също и за първи път ще спечели Заключителния турнир и завършва годината като номер едно в световната ранглиста.

9. Джон Макенроу, 1981г.

Още в ранните си години всички забелязват неповторимия талант на Макенроу и сравняват играта му с лекотата и финеса на парижки художник. През 1981г. обаче 21-годишният Макенроу разкри на света дълбочината на своя потенциал, като в началото на сезона се опъна сериозно на Бьорн Борг, а няколко месеца по-късно дори стори немислимото, побеждавайки непобедимия швед.

Момчето от Куинс спря 5-годишната серия от успехи на Бьорн Борг на Уимбълдън, а на Флашинг Медоус разби на пух и прах надеждите му за първи триумф в Голямата ябълка.

“Черешката на тортата” през тази паметна за американския тенис година бе финалът за купа “Дейвис”, в който Джон Макенроу е с основна заслуга за драматичната победа над Аржентина.

8. Матс Виландер, 1988г.

Никога преди и никога след това в кариерата на Матс Виландер не е имало сезон, като този през 1988г. Шест години по-рано, едва 17-годишен, Виландер печели титлата от “Ролан Гарос” и си извоюва репутацията на специалист на клей, който играе бекхенд с две ръце и е способен с часове да тича по корта.

През 1988г. обаче Виландер завладява и други територии – триумфира в Мелбърн, като побеждава последователно в 5 сета Щефан Едберг и Пат Кеш, съответно на полуфинала и финала.

Няколко месеца по-късно, в Париж, Виландер се изправя срещу друг любимец на публиката – на финала на Ролан Гарос срещу Анри Льоконт, като преди мача французинът заявява, че ще атакува всеки втори сервис на своя опонент.

Отговорът на шведа е безапелационен – 71 успешни от 73 първи начални удара и чиста победа в три сета.

Големият триумф за Виландер обаче настъпва в края на лятото, когато той прекъсва хегемонията на Иван Лендъл на Флашинг Медоус и печели първия си и единствен трофей от US Open, а на 12 септември се изкачва и до номер 1 в световната ранглиста.

7. Рафаел Надал, 2010г.

През първите четири месеца от тази 2010г. по нищо не личи, че сезонът на Рафа Надал ще остане в историята на аристократичната игра. “Ел Торо” приключи участието си на Аустрелиън оупън още на четвъртфиналите, а до април не успя да спечели нито един трофей.

Но всички знаят, че веднъж стъпил на пътя на победата Рафа трудно може да бъде отклонен от него и ето че точно това се случи. Испанецът стана първият тенисист с три поредно спечелени Мастърса, след като триумфира в Монте-Карло, Рим и Мадрид, а в Париж стигна до поредната си титла без да загуби сет.

Нещо повече, Рафа продължи великолепната си серия и на мъгливия Албион, като за втори път покори “Ол Инглънд клъб”, а неговият апогей настъпи на US Open, където той за първи път стигна до върха и завоюва т.нар. кариерен шлем.

Рафа Надал стана първият тенисист от 41 години насам, който спечели три поредни турнира от Голямата четворка в рамките на една календарна година и първият, който стори това на три различни настилки.

6. Роджър Федерер, 2007г.

“Отново на крачка от заветната цел”, може би това е била една от основните мисли на Маестрото в края на поредния тришлемов сезон, в който той триумфира и в Мелбърн, и в Лондон, и в Ню Йорк, но отново загуби финала в Париж.

За втора поредна година Рафа Надал става “черната котка”, която пресича устрема на Федерер към Големия шлем и не му позволи да спечели така жадувана титла от Ролан Гарос.

Въпреки всичко обаче 2007-ма остава паметна за швейцареца и за любимата ни игра с това, че точно през тази година Федерер показа, че може да печели безмилостните битки и да излиза победител в завързаните двубои.

Драматичният петсетов финален мач на Уимбълдън срещу Рафа Надал дълго ще се помни, а след това и сладкият триумф на Флашинг Медоус, където отстрани в директния сблъсък за трофея Новак Джокович и всичко това гарнирано с четвърта титла от Заключителния шампионат на АТР.

През 2004г. и 2005г. процентното съотношение на победи – загуби за Федерер е дори по-добро, но в интерес на истината трябва да отбележим, че през тези две години Рафа Надал не е в разцвета на силите си и не е онзи дразнител, в който се превърна след това.