След като приключат всички пресконференции и купони, Майкъл Фелпс, както всеки ден, ще седне на бюрото си, за да попълни дневника си.

Ще напише само три думи: „Аз го направих”. След 20 години в басейна, четири олимпиади, шест световни първенства кариерата на най-великия плувец в историята завърши.

„Винаги съм си казвал, че не бих искал да плувам, когато стана на 30 - казва Фелпс. - Това е след три години, но и през тези три години не ми се плува. Получих всичко, което исках, всяка една моя цел се сбъдна.”

Последното състезание на Фелпс беше съчетана щафета 4 по 100 метра. На първите си игри в Сидни през 2000 г. като 15-годишен хлапак той гледа състезанието от трибуните с лице, оцветено в синьо и червено и надпис „Тим САЩ”. И тогава, както и сега, САЩ спечели.

Онова непохватно и глуповато момче вече го няма. В мига, в който Нейтън Ейдриън докосна стената почти 2 секунди преди японците, по лицето на Фелпс се разля усмивка на облекчение.

По-късно на подиума той се потопи в звука на аплодисментите и се наслади на абсолютното спокойствие. Другите плувци, дори президентът на ФИНА се изредиха да го поздравяват, дадоха му трофей „Най-велик олимпийски спортист за всички времена.”

По този въпрос винаги ще се спори. Точни цифри: 22 медала, 18 от които златни. По титли изобщо не може да му се съперничи – следващият е с почти два пъти по-малко. Вече няма как да сравняваме Фелпс с хората.

Той е в свят, в който може да съперничи на цели държави. Ако го сложим в класирането по медали за всички времена, той ще заеме 41-о място пред страни като Аржентина, Индия и Мексико. И това е без другите му постижения – 33 медала от световни първенства и 36 световни рекорда.

Вярно е, че Фелпс имаше възможността да печели повече медали от състезателите в други спортове. Атлетите, колоездачите, ветроходците и всички останали нямат толкова дисциплини.

Но от друга страна, той има много по-малко време за почивка и възстановяване, а и повечето стартове носят повече риск – всеки път около него има 40 души, които искат да го победят. Фелпс се състезава в четири различни стила на четири различни дистанции – всяка от тях изисква различен вид подготовка. Той се е справил с това.

Когато седемгодишният Майкъл за пръв път влязъл в басейна, го било страх да си потопи лицето във водата. Затова плувал само на гръб. Истинското плуване за него започва, когато е на 11.

Тогава среща треньора Боб Баумън, който влязъл в съблекалнята и заварил няколко момчета да хвърлят кърпи и сапуни наоколо. Фелпс поел вината. „Страшен тъпак, казах си тогава - спомня си Баумън. - Добре че не ми се налага да тренирам това момче.”

Човек никога не знае какво ще се случи. В крайна сметка Баумън става като баща за момчето, чийто истински баща напуска дома на семейството, когато Майкъл е само на седем.

Преди последното им състезание двамата си говорят в тренировъчния басейн. „Казах му, че станах най-добрият плувец в историята заради него, и му благодарих. А той ми каза, че не било честно – неговите сълзи се виждали, а моите били скрити зад очилата”, признава Фелпс. Двамата имат мото: „Ние правим това, което другите няма да направят”.

Всички плувци, които започнаха кариерата си в последните години, искат да направят това, което направи той. Фелпс е идолът на плувци като южноафриканеца Чад де Клос, който го победи във финала на 200 м бътерфлай.

Чад признава, че е научил повечето от нещата, които знае за плуването, именно от Фелпс. която характеризираше плуването му в периода 2001-2009 г. Той вече си мислеше за отказването.

Всичко му беше за последно – последният полуфинал, последният финал. Взе четири златни медала и два сребърни – засега това е повече от всеки друг в британската столица.
„Никога не съм се примирявал да съм втори. Аз исках да бъда Майкъл Фелпс – първият, последният, единственият.”

Анди Бул, „Гардиън”. Превод "7 дни спорт"