Пет дни след позорната квалификация с Албания положението в националния е като в Германия след Втората световна война. Криза и натиск отвсякъде – особено от феновете. 

Лидерът Христо Стоичков мъжки избяга в Испания и отказа да си подаде оставката. Не чухме нито едно изявление от негова страна – защо се стигна до този слаб резултат, как ще се справи с мотивацията на отбора, каква точно му бе тактическата схема. 

Наслушахме се обаче, на изявления от рода на: “нямахме късмет”, “албанците играха добре”, “ще проучим грешките си и ще ги поправим”. Дочуха се и някои обиди към феновете от страна на Ицо, но кой ги заслужава повече – виновникът за безобразната игра на трикольорите или публиката, която след загубите от Швеция и Хърватска на Васил Левски, продължи да подкрепя отбора?

Баналните фрази породиха още критики към селекционера, надпреварващи се в един своеобразен конкурс за оригиналност. Сякаш сдържан от миналата квалификационна кампания поток се изсипа и върху него, и върху играчите. Трябва да признаем – заслужено!

На свой ред стои въпроса, ако Христо все пак напусне националния, било то сега или след като му изтече договора, то кой ще го замести?

Пламен Марков вече се нагърби един път с тази роля и то след опозорените квалификации от Стойчо Младенов. Успя да закрепи отбора и показахме доста впечатляващи игри срещу Белгия и Хърватска. Класирахме се на европейското – там обаче потънахме още в първия мач. Потънахме така, че обрекохме и останалите мачове на провал. Точно както Сърбия стори на последното световно. Тогава Марков по мъжки просто не продължи договора си. Не е правил сензации, не беше и оплют. В ЦСКА изглежда вътрешните разногласия в клуба му попречиха да си върши работата добре. А той е човек доказал, че разбира от футбол. Дали той е удачен вариант?

Станимир Стоилов – в кратката му треньорска кариера има записани завидни успехи. Той показа постоянство в Левски. Не бе подложен на натиск, оставено му бе време да гради отбора. Наложи млади таланти от школата на сините. Класира отбора в групите на Шампионската лига. Преди това доведе отбора до четвъртфинал за купата на УЕФА. Левски показа страхотни игри. В националния обаче трябва да се действа експедитивно – дупките за запълване са големи. Просторът на действия там очевидно не е такъв какъвто в Левски. Ще се работи стресово, времето за работа е ограничено, шансовете за успех малки, а амбициите големи. Дали Мъри ще се справи?

Димитър Димитров – Херо. Той вече имаше честта да води националите. Фактът е, че не класира отбора за финалите. Сега е помощник треньор на Христо Стоичков и в медиите проникнаха догадки, че неговата цел е да поеме отбора и затова подрива работата на Камата. Няма завидни успехи зад гърба си. И все пак е възможен вариант.

Димитър Пенев - няма човек, който да не уважава Пената. Вярно, някои отдават на чист късмет класирането на мондиала в САЩ 94, но фактите говорят – той постигна най-големия успех с националния отбор. Пената все още е в голямата игра, но като че ли не иска да се намесва отново. Друг е въпроса дали ще бъде повикан за този пост. Дали ще се справи – всички го вярваме.

Краси Балъков – Бала постъпи мъдро като не се втурна веднага в дълбокото, залагайки на име, а не на умения. Първо се учи от доказания Феликс Магат. После пое швейцарския Грасхопър, където е втори сезон. Въпреки финансовата нестабилност на клуба, той показва добри игри и в момента е четвърти в първенството. Не се чуват критики към Балъков – изглежда си върши работата добре. Дали обаче той би склонил да води националите? Безспорно позицията му в момента е много удобна за развитие и доказване, а както вече споменах – положението в националния отбор е напечено. Няма спор, Бала също е вариант.

Треньор от чужбина. След провала на ползващия се с най-голям авторитет български футболен човек - Стоичков, като че ли е време да се замислим и за тази възможност.България е малка държава и няма много добри футболисти. Още по-малко са способните треньори. И след като може в националния отбор да играят трима натурализирани чужденци, защо да не дойде способен и доказан треньор от чужбина.

Преди нас го сториха редица други държави. Южните ни съседи от Гърция постигнаха най-големия  успех в историята си с германския "Генерал" Ото Рехагел. Начело на Русия пък е холандецът Гус Хидинг. Треньор на сърбите е испанецът Хавиер Клементе. Албанците показват добра игра под наставленията на хърватина Ото Барич. Дори такъв колос като Англия доскоро имаше чужд наставник в лицето на шведа Ериксон.

Това бяха шест възможни опции. Всеки е име във футбола и не може да бъде изключен като възможност. Надали Стоичков ще овладее положението, инстинктът му на футболист не е достатъчен, трябва още нещо. Имаме шансове за успех, макар и минимални. Благодарение на Ван Бастен Холандия е в подобно на нашето положение, само дето има повече точки, а те са решаващи в крайна сметка. Румънците се носят на високото си самочувствие типично по балкански – големи думи, големи амбиции. Заприличаха на Ицо, дали няма и те да се сринат като него?

Каквото и да реши изпълкомът, желателно е да е добре обмислено. Защото и недоверието към четвъртите в света се засилва. Поколението на Бербатов и Мартин Петров бавно си отива – младите таланти са все по-малко, както и футболистите състезаващи се в класни първенства. Трябва да се действа бързо, но мъдро!


Александър Македонски