Eдно нещо не може да се отрече на Христо Стоичков и това е, че е винаги честен. Още на първата си пресконференция когато пое Селта, той заяви невъзмутимо: “Не гледам на видео мачовете на съперниците, нито своите играчи. Това е твърде скучно. Аз не вярвам в тактиката”.

Трябва да кажем, че определено това е доста интересен подход, въпреки че друг е въпроса дали е успешен. Идването на Стоичков във Виго преди 2 седмици вдъхнови отбора за победа над Депортиво с 1:0, първа у дома от 6 месеца, но още в следващия уикенд нещата си дойдоха по местата и галисийците загубиха от Сарагоса. Тимът все още е извън зоната на изпадащите, но само благодарение на головата си разлика.

И ако ефектът от неговата обаятелна личност вече е отминал, тогава със сигурност Селта ще има проблеми, защото в България предполагат, че Стоичков може да предложи твърде малко отвъд обаятелната си харизма.

Неговото отричане на тактиката се видя още в мача срещу Малта от световните квалификации, когато той подреди отбора си във вариант 2-4-4. Последва гол за гостите и това доведе до промяна на схемата в обичайното 4-4-2 и в крайна сметка до победа с 4:1.

Подобни изпълнения му донесоха много критики от страна на българската преса, най-вече заради използването на Георги Пеев и Зоран Янкович. Още когато бе назначен на поста имаше хора, които се съмняваха във възможностите му, тъй като той притежаваше твърде малко опит от престоя си в Ди Си Юнайтед и Барселона.

И досега се смята, че неговото идване начело на националния отбор на България е било благодарение на Иван Славков, който се забърка в корупционен скандал, представен в предаването на “Панорама” на Би Би Си и който бе принуден да напусне поста си на ръководител на българския футболен съюз.

Дори и след провала в квалификациите за световното първенство, Стоичков получи втори шанс най-вече от бившия си съотборник в националния отбор Боби Михайлов, който замени Славков. Той явно не бе достатъчно смел, за да го освободи, но пък назначи за негов помощник бившият национален селекционер Димитър Димитров.

Наивният атакуващ стил, който доведе до 2 тежки загуби от Швеция и поражение от Хърватия, бе заменен от по-дефанзивна игра, което помогна състава да постигне равенства с Холандия и Румъния. Тактиката обаче бе само част от проблемите, защото темпераментът на Стоичков също създаваше проблеми.

От една страна бе дивият му нрав, който му донесе такова голямо очарование, но пък доведе след себе си неконтролируеми тиради срещу съдии и дори обидни реплики по адрес на Ленарт Йохансон, което доведе до наказание от 4 мача. От друга бе неспособността му да се сработи с когото и да било.

Вратарят Здравко Здравков, Илиян Стоянов и Стилиян Петров напуснаха националния отбор заради конфликт със Стоичков. Петров се завърна по-късно, но нещата бяха вече доста различни.

Най-голямо гняв обаче той предизвика с начина по който напусна националния отбор, след като го използва за училище и така предаде Боби Михайлов, човекът който бе зад него. “Реших да си тръгна, защото не мога да се подобря като треньор само с 1 мач месечно” обясни бившият футболист.

“Предизвикателството за мен ще бъде да помогна” заяви Стоичков при представянето си в Селта. “Ще се опитам да убедя този отбор, че притежава качества и да му върна увереността. Нямам да се оправдавам с нищо” добави той, пропускайки да спомене некадърните рефери, враждебните журналисти и заговора, който има в УЕФА срещу него.

“Сигурен съм, че ще се спасим и ще се опитам да бъда колкото мога по-близък до футболистите”. Проблемът обаче е, че може би играчите няма да искат да бъдат близо до него, както се вижда от кариерата му до този момент.

Джонатан Уилсън, “Гардиън”