Няма как да не отбележим, че последните два турнира от сериите “Мастърс” – тези в Мадрид и Париж минаха под сянката на един тенисист, самият който бе в сянка през изминалите 18 месеца.

От края на април 2006г., когато триумфира на червените кортове в Ещорил, Давид Налбандиян излезе от полезрението на световните медии, тъй като резултатите му бяха повече от неубедителни.

Иначе безкрайно талантливият и сочен от мнозина за бъдещ номер едно аржентинец, който е в професионалния тенис от 2000г. до този момент нямаше спечелена титла от сериите “Мастърс”, а тази година представянето му бе меко казано доста под неговите възможности.

В четирите турнира от Големия шлем Налбандиян отпадна на 16-финалите в Мелбърн и Париж, а в Лондон и Ню Йорк бе изхвърлен още в третия кръг от надпреварите. Преди въпросните два Мастърс-а балансът му победи-загуби бе 19:17, а най-добрият му резултат е четвъртфинал на турнира в Барселона.

И изведнъж, в края на един доста дълъг и изморителен за мнозина сезон, Налбандиян блесва със светлина, която ни връща в най-добрите му времена, като победата над Роджър Федерер на финала в Шанхай преди две години.

Играта му е перфектна, няма и помен от онази мудност и непостоянност, нямаше ги и психологическите сривове, които в миналото му отнеха доста спечелени вече двубои, успя на два пъти да надделее над Роджър Федерер и Рафаел Надал и веднъж победи световния номер три – Новак Джокович.

Всичко това само по себе си говори вече много за направеното от аржентинеца, но все пак се прокрадва нотка на съмнение, че асовете в световния тенис – и Федерер, и Надал, и Джокович не разкриха целия си потенциал с идеята да съхранят сили за заключителния “Мастърс Къп” в Шанхай.

Дори и да има резон в подобна хипотеза, постигнатото през последните 20 дни от Давид Налбандиян е огромен скок в неговото развитие и не може да не радва приятелите на тениса, за които малко разнообразие в тоталната двуполюсната хегемония – Федерер – Надал е добре дошла.