ВАСИЛ КОЛЕВ, vasilkolev.com

Горчивината на поражението винаги отприщва емоции и кара хората да казват неща, които иначе биха спестили по котерийни причини. Малцина се осмеляват да кажат това, което не би се харесало на тълпата. И обратното – горичината (да не бъркаме с негативните емоции като цяло) е благодатна почва да се посее всяко съмнение.

Самият момент също е исторически. Точно 7 заедно с гостуването в Атина са случаите, в които сините са губили с такъв или по-голям резултат. Това беше и абсолютно първият път, в който получават 3 гола в Европа преди да е отброен половин час. Няма как дори и само тези два статистически факта да не предизвикат горчивина в целокупната аудитория на един от грандовете в българския футбол и емблематичен клуб за Източна Европа и отделно за Балканите, два региона, които съвсем не са централни в развитието на играта. Разбирай – проекти като Шампионска лига.

свързани статии

При всички случаи, рано или късно, щеше да дойде момент, в който да констатираме, че Левски към момента не е готов за големи подвизи. АЕК се оказа подобна стена, която е непреодолима и в съчетание с горчивината от поражението и начина, по който се случи предизвика буря в чаша вода от емоции и концептуални изводи. Каквито пък се предполагат от динамичното ежедневие.

Това, което липсва или остава недооценено, е голямата картина. И смея да твърдя, че много от изводите не само не са съобразени с нея, но дори и противоречат напълно.

Критики има във всяка посока, но не и в най-логичната, за която ще стане дума по-долу.

Тежкото поражение се отдава на грешни решения на треньора Хулио Веласкес. Започвайки от избора на състав, в който липсват бойците Макун и Търдин. Избор на тактика за битка в центъра, а не по фланговете. Та чак до котерийни теми от типа на това, че Майкон бил преместен в средата на терена, за да играе Сентейес. Тоест има и намеци за мениджърски игри, в които се замесва името на испанския треньор.

Тук обаче това е в тежко противоречение с голямата картина.

Веласкес логично предизвикваше съмнения с появата си в Левски, защото на гърба на титлата мнозина са забравили каква бе ситуацията тогава. Левски не знаеше какво да прави с играчите си и грубо казано не можеше да различи Евертон Бала от Фадига или Охене. Да припомним само, че старият треньор Генчев беше изгонен и защото искаше да замени бразилеца със Серкан Юсеин.

Сините бяха четвърти и водеха битка с Черно море и Ботев Пловдив плюс дишащия във врата Арда и изостаналия ЦСКА, за да не пропуснат Европа за втори пореден сезон. Левски нямаше вариант и за заместник на Генчев, съответно и дори треньор, който да изведе отбора за занимание. Не можа да изкуши модерния Дамбраускас и получи куп откази от посредствени наставници. Преди да се появи от шапката със зайците името на Веласкес.

Не че той направи нещо велико в първите си месеци. Особено в онзи период на отпадане от Черно море за купата, измъкване по терлици в добавеното време и при два гола пасив от ЦСКА и Славия и ремита с Арда и Ботев Пловдив, които се явяваха конкуренти за Европа. И накрая триумф на второто място, на което беше придадено значение на колосален успех.

Там някъде обаче се случи и една промяна от няколко елемента. Веласкес оцеля. Собственикът Сираков нямаше друг вариант, самият той оцеля и успя да намали влиянието на бившия треньор Станимир Стоилов на много нива – от отношение на феновете до съблекалнята, където бяха скъсани последователно всички връзки.

И след това вече другото е история. Левски постигна колосален успех с 27-ата си титла, направи селекция, която доведе до отбор, прескочил въпреки преобладаващо песимистичните очаквания три шампиона, за да отпадне логично в плейофите на Шампионска лига. Повтарям – плейофите на Шампионска лига!

Със сигурност е имало и по-големи, вижда се нереалистични очаквания, защото футболът в първите 12 мача от сезона на сините беше красив, забавен и най-вече вдъхновяващ. Сигурно пробойните и различни технически детайли, които очевидно винаги ги е имало (като изброените по-горе), но те останаха незабележими за коментаторите и най-вече за треньорите на съперниците на Левски. Няма никакво обяснение например как добър отбор като Университатя Крайова, вероятно с много по-добри играчи като индивидуални качества от сините или поне с реални оферти за тях от сериозни клубове, не успя да използва появилите се след АЕК очевидни дефицити при отбора на Веласкес.

Със сигурност горчивината на голямата картина се допълва и от постиженията на отбор като Сабах. Който с цялото уважение към страхотната работа на бившия треньор на Лудогорец Дамбраускас, не е мръднал впечатляващо от периода година по-рано освен, че е спечелил също сензационно титлата в Азербайджан. И когато обаче говорим за сензация – съперникът му Карабах май срещу ЦСКА нямаше нищо общо с отбора, размазал Лудогорец. Така че сценариите в първенствата на България и Азербайджан от миналия сезон не са чак толкова необясними.

Но горчивината, че Сабах е в Шампионска лига, а Левски не е, само подхранва разочарованието. Иначе е лесно обяснимо: благоприятен жребий. Пътят на Левски беше Борац Баня Лука, Университатя Крайова, Кайрат, АЕК. Пътят на Сабах: ТНС, Куопио ПС, Орхус, Апоел Беер Шева. При разменени роли, твърде вероятно е в четвъртък вечер на жребия в Монако да даваха по телевизията ухилената физиономия на Веласкес, а не на Дамбраускас. И логиката е желязна: съперниците от втория кръг на двата тима играха помежду си и се видя нивото на Университатя. Всички опоненти на Левски са в турнирната фаза. Левски единствен срещна отбор от предната Шампионска лига. Плюс че вече два пъти в последните години е отстранявал Апоел Беер Шева.

Левски можеше да излъже системата, ако освен добрата работа на Веласкес с ограничени ресурси и приличната селекция, беше извадил и по-голям късмет при жребия. Защото за последното стъпало АЕК беше най-лошият вариант.

Освен това Шампионска лига вече не е това, което беше. И не селекцията, парите, треньорът или левия бек, могат самостоятелно да изведат един клуб там. Хайде, могат да изведат някой за цвят и по случайност, но не и като траен резултат. Просто ситото е станало изключително дребно и там няма място нито за Левски, нито за Сабах. Може би има място за Викинг, може би дори за Университатя Крайова, но не и за Левски, Сабах, Лудогорец, а в голяма степен и за грандове на футбола от Балканите или Източна Европа, които неадекватно лежат само на старата си слава.

Просто този турнир се е променил отпреди 20 години, когато сините бяха там благодарение на треньор и великолепен отбор в своя пик. И мисля, че тези, които бяха на стадиона в гостуванията в Крайова и Атина добре са усетили разликата. Там има цялостна концепция, която изглежда в завършен или почти завършен вид.

Даже можем да стигнем до крайности, но Левски спести на България и в частност на София нова конфузия, подобна на домакинството на Евровизия. Представяте ли си сините да домакинстват в Пловдив, защото „Васил Левски“ с перденцата прикриващи неясно какво, но приличащи на клуб за компаньонки е всичко друго, но не и елитен стадион. И ако тази конфузия някак се преглътна, когато гостуваше бъдещият световен шампион Испания, то УЕФА не прощава в най-големия си турнир. Нямам представа как кмета Терзиев щеше да затвори например едното платно на „Цариградско шосе“ в импровизиран паркинг за комерсиалната акула УЕФА! Или пък как ще откаже да го направи на фона на избора на Бургас за Евровизия!

И някой ще каже: ама Левски ще строи стадион. Да, само че дали Левски ще бъде в центъра на проекта? Ще бъде ли поставена и една тухла, ако новите му собственици не придобият стратегически активи в други сфери, които да осмислят изливането на едни 130 милиона евро? Това е разликата и голяма картина, която малцина забелязват.

А АЕК Атина е непреодолима стена не защото има високи защитници, срещу които Рейналдо изглежда като бледен юноша или нападателите като Йович и Варга, които дърпат защитата на сините накъдето си искат. Има много, ама много повече. Просто е центърът на всичко, което се случва около него. Голямата картина, която в Левски просто не забелязваме.