Преди малко повече от година екип на Gol.bg имаше възможност да проследи отблизо как се организира един мач на Интер, как протича един футболен празник в Италия. Сега, дванадесет месеца по-късно, скочихме още по-дълбоко и проследихме как се организира един футболен двубой на... Реал Мадрид.

Отново, както и тогава, екипът ни ще се въздържи от сравнения между различните футболни шампионати, тъй като това на кой отбор и кое първенство симпатизираш е преди всичко въпрос на личен вкус и никой няма право да дава оценки.

Мадрид

Атмосферата на Бернабеу до голяма степен е отражение на Мадрид, такъв какъвто е - изобилен на емоции. Испанската столица е организирана прекрасно, задръствания не липсват, разбира се, но в днешно време те вече не учудват никой.

А и всеки, който иска бързо да стигне до своята цел, може да използва метрото, което докосва всички най-важни точки от космополитния град. Ако може да бъде сравнен с другите големи европейски столици, то бихме казали, че Мадрид притежава гордото излъчване на Лондон, романтиката на Париж и богата история и пищна средиземноморска култура на Рим.

Испанците са готини хора и когато става дума за футбол, те са изключително емоционални. Когато става дума за организиране на футболна среща, те остават изключително прецизни.



Сантиаго Бернабеу

Днес много хора са имали възможност да пътуват извън България. За тези обаче, които не са имали възможност да посетят великолепната испанска столица и да видят "Бернабеу", бихме го описали като една неизменна част от архитектурния колорит на града, модерен и внушителен.

Стадионът си има собствена спирка на метрото, част от линия 10, което спомага за бързото придвижване преди и след мач на големите тълпи от фенове.

Не е лесно обаче да се организира двубой на "Бернабеу". Спортното съоръжение е в бизнес центъра на Мадрид и обградено от широки булеварди, които логично биват затваряни.

Докато "Сан Сиро" е издигнат сред едно бетонно поле, което спомага на полицията да направлява лудите тифози, то в Мадрид е по-трудно. Но пък и манталитетът на феновете там е различен - испанците не си падат по излишната саморазправа след мачовете.



Реал Мадрид - Расинг Сантандер

(Репортаж от мача тук)

Денят е 21 ноември, събота. Часът - 18:00. Излизаме от жилището, в което сме се настанили и с бодра стъпка потегляме към митичния "Сантиаго Бернабеу", където ни очаква едно запомнящо се зрелище.

Два часа преди началото на мача около стадиона е пълно с фенове, надуват се тромбони и на всяко ъгълче може да си купите какъвто ви душа иска артикул на Реал. Не липсват и вестникопродавачите и ядките от всякакъв характер.

Че футболът е бизнес си личи навсякъде. Не само по безбройните улични търговци, но и по редицата магазини, които обграждат стадиона и безбройните рекламни билбордове. Футболна индустрия тук може да бъде видяна в най-големите си размери.

Очаквахме мачът срещу Сантандер да не привлече много голям зрителски интерес, предвид факта, че съперникът на Реал е в дъното на класирането. За наш късмет - излъгахме се. Улиците около "Бернабеу" бързо се запълниха с тълпи от прииждащи фенове, сред които куп деца и жени - което е още едно доказателство колко безопасно е ходенето на такъв мач.

Полицията е на всяка крачка и помага на абсолютно всички, които имат нужда. Част от униформените регулират движението, други напътстват пристигащите колони с автобуси с фенове, трети упътват заблудени туристи, които сякаш са близо една трета от феновете.

Нашата първа задача е да вземем акредитациите си от емблематичната Пуерта 55, която е официалният вход за лица на медиите. За наш късмет обаче стигаме до стадиона минути преди да пристигне клубният автобус на Расинг и булевардът, който води до Пуертата е отцепен. Веднага след представянето на журналистически карти, няколко униформени ни пропуснаха в ограничената зона и любезно ни упътиха към входа ни. За допълнителна сигурност обаче има полицай на всяка крачка, като униформените не позволяват дори на хората в магазините да излязат, преди да мине возилото с гостуващите футболисти.



Бързо получаваме акредитациите си, ориентирането на "Бернабеу" е направено лесно, с ясни символи, така че дори и да не говорите испански или английски, пак ще намерите това, което търсите. Има стюарди на всяко ъгълче, които само да забележат объркана физиономия и бързо упътват изпадналите в беда.

Качваме се в асансьора, а чувството е невероятно. Всеки един спортен журналист е спортен фен преди всичко и посещаването на подобен форум не може да остави никой безразличен.

Една минута и ето че вече сме в зоната за журналисти, в сърцето на "Сантиаго Бернабеу". Един час преди началото на мача трибуните са абсолютно празни, само тук там се разхожда някой любопитен фен, по всяка вероятност турист.

Половин час преди началото на мача все още няма хора, но с наближаването на началния час сините седалки бързо се изпъстрят. След края на мача стадионът се изпразва също толкова бързо. Има тоалетни на всяка крачка, импровизирани барове за напитки и храни, големи опашки не се забелязват никъде и по никое време.

Репортерите получават специално списание, което е издадено конкретно за мача и предлага богата информация, улесняваща работата. На всяко място има и малко мониторче, на което се излъчва мача пряко и всяко спорно положение е повтаряно по няколко пъти.

Атмосферата е наелектризираща. Капацитетът на стадиона не е изпълнен до краен предел, тук-там се виждат празни седалки, но при всяко спорно положение или опасност пред вратата на Расинг звуковата вълна е убийствена.



След последния съдийски сигнал за броени минути "Бернабеу" се изпразва и докато завършим работата си и успеем да приберем техниката, вече по трибуните почти няма души.

Измъкването е бързо и лесно, така както и влизането - без излишно чакане. Заради изключително урбанизирания район обаче тълпите по булевардите са големи и придвижаването с автомобил е трудно, но надали има човек, който да си прави илюзии, че разпръскването на 80 000 души ще стане светкавично и без никакво задръстване.

В заключение

Миналата година решихме за финал на пътеписа ни да направим паралел между родната действителност и тази в Италия. Сега предпочитаме да не го правим. Нищо не се е променило в родината ни и от уважение към българските клубове (макар и те не винаги да го заслужават), ще им спестим излишното сравнение.

Надяваме се да сте преживели с нас това футболно пътуване и ще ви пожелаем да изпитате на живо описаните емоции.

Когато стъпиш на такъв стадион ти стъпваш и с двата крака върху историята и дишаш от нейния въздух. Гледката спира дъха и няма значение дали си фен на Реал, Барса, Милан, Интер, Манчестър Юнайтед, Ливърпул и прочие - всеки усеща колко специални са тези места и защо футболът значи толкова много за хората.

Екип на Gol.bg