Тифозите в Италия позабравиха напоследък Марко Матераци. Героят от Берлин, който през 2006 г. донесе световната купа на адзурите, е резерва в тима на Интер. Освен автор на гола и победната дузпа на финала на световното, Матераци ще остане в историята и заради спречкването със Зинедин Зидан. Французинът получи червен картон, след като удари в гърдите Матераци.

Днес Матераци даде интервю пред вестник "Република". Той не си прави илюзии, че ще играе на световното това лято и коментира инцидента с Тиери Анри в баража между Франция и Ирландия.

"Знам много добре къде ще бъда на 11 юни, когато започва световното. Ще бъда в караваната си по пътищата на Америка. На 25 май отивам там с някои приятели. После след като свършат училище идват и децата и съпругата. Да, аз бях героя в Берлин, но няма да съм героя в Йоханесбург. Ще бъда във ваканция. Няма дори да гледам мачовете. Часовете са неудобни, когато си в Америка. Не гледах и мачовете от Купата на Конфедерациите миналото лято, защото пак бях в САЩ. Видях само един мач Италия - Египет".

Матераци се върна към изминалите 4 години от онзи финал в Берлин. "Това са години на успехи. А да ви кажа честно в началото на 2006 г. не знаех дали ще остана в Интер. Имаше човек, който не ме искаше (Манчини). Имах оферти от Милан, Самп и Болоня. Факети и Бранка обаче ме убедиха да остана. Факети беше решаващ. С него се разбрахме да се видим в Берлин на финала. Аз стигнах до там, но Факети не дойде, защото вече бе болен".

"Без Калчополи нямаше да имаме толкова успехи. Щяхме да имаме 4 титли по-малко. Защото броя и тази през 2002 г. Тогава се случиха невероятни неща. Спомням си един мач Венеция - Интер. Дадоха дузпа на Грешко срещу Маниеро, която бе напълно измислена. Но това е минало. Остават ми още 2 години и половина футбол, след това спирам. Ще отделям всичкото време за децата ми. Казах и на Морати, че ще ми хареса да работя за Интер Кампус и да обикалям света, за да работя с деца. Не искам да напускам Интер. С този клуб ме свързват много неща. С Морати израстнахме заедно в този тим. През 2001 отбора имаше 50 играчи, сега са наполовина. Сега  е истински тим".

"Няма да ставам треньор в никакъв случай. Имам добър пример, защото баща ми е такъв. Твърде много напрежение и несигурност има в тази професия. Няма да ставам и ръководител. Аз не съм дипломат. Ако се срещна с Блатер няма да му стисна ръката. Дори няма да мога да се усмихна. Все още не мога да разбера защо след фаула на Зидан ме наказаха 2 мача за неспортсменско поведение. А сега опитват с мълчание да потулят още един срамен епизод свързан с френския футбол, който бе много по-неспортсменски".

"Аз съм приятел на Тиери Анри. Разбирам го, че той искаше да играе на световното. Неговият жест бе инстинктивен. Ако зависеше от мен нямаше дори да го накажа. Но когато има прецедент за неспортсменство като моя, сега Анри трябва да бъде наказан. Но никой не го повика дори да даде показания. Аз бях третиран като измамник. Дори не ме пуснаха да отида във ваканция, за да ме разследват. В моят случай ме изкараха виновен, а сега искат да покрият всичко с мълчание. Това е отвратително. Гнусотата на футбола. Затова не искам да съм част от футбола".

Наскоро Зидан отново говори за онзи миг на финала в Берлин. "Да, така е. Но аз не съм чул от него само една дума - "извинявай". Но аз не се притеснявам. Рано или късно истината винаги излиза наяве. Вижте случая с Анри. Според мен ФИФА се опитва да потули нещата, с което да приключи това, което започна с моето наказание", завърши Матераци.