"Повече от клуб" е мотото на Барселона, а повече от емоция е всеки двубой на испанския гранд. Повече от спомен ще остане и в съзнанието на екипа на Gol.bg, който след като преди малко повече от месец посети "Сантиаго Бернабеу" и срещна читателите си с магията на Реал Мадрид, сега имаше възможността да посети и "Ноу Камп".

В стремежа си да продължим традицията от време на време да ви разказваме за неповторимите футболни изживявания, на които не всеки ден можем да се радваме, беше задължително след Кралския клуб да се насочим и към магнетичния край на Каталуня - най-богата област на Испания, добре позната на всички българи покрай превърналия се в спортна икона Христо Стоичков.

Барселона

Преди да ви разкажем за това как каталунците правят футбол, ще ви разкажем за самата Барселона - необятна, богата и разнообразна. Защото какъвто е животът в столицата на североизточна Испания, такъв е и футбола.

Каталуня още от средновековието се радва на уважението на всички, най-вече благодарение на Барселона, която е контролирала търговията в Средиземноморието. Населението на днешният град, е приблизително 1 700 000 души, горе-долу толкова има и София, но докато там разполагат с девет линии на метро, нашата столица има една недовършена.

За един чужденец, който в повечето случай не говори каталонски език, ориентацията не е никак трудна - табели има на три езика - каталонски, кастилски (официалният испански) и английски. За град като Барселона, който продължава да бъде търговски център, но също така и една от най-посещаваните туристически дестинации в Испания, е жизненоважно хората да могат бързо да намерят пътя.



Каталунците са интересен народ - своенравни, отзивчиви, доста шовинисти, това и нотка на скъперничество, типична за всички търговски общности. Силната привързаност към региона е довела и до създаването на местен национален отбор, който е непризнат официално, но наскоро сгази Аржентина с 4:2 в приятелска среща.

Архитектурата на града е доста впечатляваща. Запазени са огромен брой исторически забележителности, включително един от средновековните квартали, а няма как да не отбележим и изумителните творения на Гауди, които допълват специфичния облик на града.

"Камп Ноу"

Точно както Саграда Фамилия те поразява с могъществото си, по същият начин се чувстваш и когато стъпиш на "Камп Ноу". Стадионът е построен в периода 1954-1957, след като предишният "Камп де лес Кортс" отеснява на клуба, въпреки капацитета си от 60 000 души.

През 1982 година митичното спортно съоръжени успява да побере над 121 000 души, но в момента максималният брой зрители е 98 787, което отново оставя стадиона на челно място по големина в Европа.

"Камп Ноу" е разположен далеч от центъра на града, но транспортът до там е уреден перфектно. Две линии на метрото минават наблизо, а също така и 11 автобусни линии. Всичко това прави придвижването до там изключително бързо и относително лесно.

Съоръжението е разположено на огромен площад, като около него има паркинги и футболни терени, които преди мач също се превръщат в паркинги. Точно пред стадиона са и останалите спорни съоръжения: ледената пързалка, спортната зала на клуба, както и "Мини Естади" - стадион с капацитет над 15 000 души, предназначен за другите футболни формации на клуба.



Определено организирането на двубой тук, въпреки по-големия капацитет на стадиона отколкото на "Бернабеу", е по-лесно. Докато в Мадрид спортното съоръжение е вклинено в бизнес центъра, то "Камп Ноу" разполага с достатъчно пространство за контролиране на феновете, което дори не налага отцепването за дълго на близките улици и булеварди.

В момента има одобрен план за реконструкцията на стадиона, която предвижда капацитетът му да бъде увеличен с 10 000 места и ще струва на клуба около 250 млн. евро.

Барселона - Виляреал

(репортаж от мача може да прочетете тук)

Екипът ни имаше възможност да посети първия мач за 2010 година на Барселона. Предната година бе повече от успешна за каталунците - шест титли от шест възможни, а Лионел Меси бе избран за футболист номер едно в света и грабна Златната топка.

Около час и половина преди началото на двубоя се отправихме към "Камп Ноу". Уви, комуникацията с местните си остана трудна до самия край, поради факта, че никой от нас не говореше каталонски. Задавахме въпросите си на кастилски, но получавахме отговор на местния диалект, който в доста случай си оставаше неразбираем. За съжаление и тук, типично за повечето средиземноморските страни, не може да разчитате на английския си, за да се разберете с хората.



В крайна сметка с доста обиколки успяхме да вземем журналистическите си пропуски и влязохме в зоната около стадиона. Все повече започваха да се оформят тълпи около входовете, но пропускането на феновете беше като цяло бързо, без огромни опашки, без излишно блъскане.

Феновете в Испания, първо идват с цел да гледат футбол, да подкрепят отбора си и надали им минава през главата да стигат до побоища и скандали. Ако щете вярвайте - на метри от стадиона в едно кафене екипът ни видя как запалянковци на Виляреал си пийваха кротко бира заедно с тези на Барса. На трибуните пък гостуващите фенове дори не бяха обградени от допълнителен брой стюарди и при изравнителния гол на Фустер те съвсем спокойно скочиха измежду всички останали и се зарадваха на попадението - без бой, без хвърлени бутилки, без псувни после.

За реда се грижат и огромен брой униформени и стюарди. Всяка раница бива преглеждана на влизане в стадиона, а ако сте си купили бутилка с минерална вода, ще се простите с капачката. На заминаване за Испания екипът ни се беше наслушал от редица изявления в нашите медии, че Испания в момента едва ли не трепери от страх от атентати на ЕТА - нито в Мадрид, нито в Барселона можеше да се усети каквото и да било напрежение.

На влизане минахме и покрай музея на футболния клуб, който е посещаван от над 1 200 000 души годишно, което го прави най-посещаваният музей в цяла Каталуня. Накрая отново с доста питане и умно гледане успяхме да намерим пътя към кабината, където са разположени всички представители на медиите.

Заехме местата си и с интерес наблюдавахме запълването на стадиона. Петнадесет минути преди началото на двубоя все още можеше да се разчете знаменития надпис на трибуните "Mes que un club" - в първата минута на двубоя бе абсолютно невъзможно да се види дори една свободна жълта седалка.



Преди срещата отборът бе представен официално, заедно с всички титли, които спечели през изминалата година: Купата на краля, Шампионската титла, Шампионската лига, Суперкупата на Испания, Суперкупата на УЕФА и Световното клубно първенство. Каталунците сякаш за втори път посрещнаха Нова година с пищна заря, а шумът от трибуните бе величествен.

Футболистите на Виляреал джентълменски посрещнаха съперниците си с шпалир, след което мачът започна, а с него и зрелището, защото дори когато Барса не печели и не играе най-красивия си футбол, посещаването на такъв мач си остава чисто удоволствие.

На полувремето имаше солидни опашки за бира и хапване, но за тоалетна не бе толкова трудно да се доредиш. След последния съдийски сигнал цялата тълпа се изтече от множеството входове на стадиона и бързо се плъзна в квартала, възползвайки се от различните видове транспорт. Че имаше задръствания и тълпи - имаше, но при 90 000 души, това е неизбежно.



Més que un club*

След като в предишния пътепис предпочетохме да не правим сравнение с нито един от българските клубове, сега отново ще уважим родните грандове и ще ги пожалим от тежестта на подобни паралели.

Предпочитаме така, както и в предишният ни разказ, да ви пожелаем най-чистосърдечно да изживеете тази емоция, без значение на кой клуб симпатизирате. Ще се повторим, но ще бъде вярно, когато стъпиш на подобно място, стъпваш и с двата крака върху историята и дишаш от нейния въздух. Тогава се усеща магията на футбола, силата на една игра, която обединява милиони.

А Барселона е повече от клуб, повече от история и повече от емоция, затова повече от всякога си струва емоцията от всеки мач.

Александър Македонски, Gol.bg
a.makedonski@gol.bg

*Més que un club - повече от клуб.


Прочетете още:

Как го правят в Италия и как го правим тук

Галактическо футболно пътуване