Почетният президент на ЦСКА Димитър Пенев даде интервю пред "7 дни спорт". Подбрахме най-интересното, което Стратега от Мировяне каза. 

"Чужденците са добри момчета. А иначе за спортните им качества трябва да се изкаже треньорът. Не е удобно да се бъркам в работата на Милен Радуканов. Мисля, че има сред юношите ни момчета, на които да се даде шанс. Аз преди сезона ги бях набелязал седем. Казах на ръководството да им даде по 2000 лева заплата. След две години, като се наложат - да я удвои, а след още две, като ги продадем - да пресмятаме какво сме спечелили", е стратегията на Стратега.

"Ако бяхме останали с Адалберт Зафиров, това ни беше идеята. В крайна сметка си обичаш най-много дома, в който си израснал. Затова един чужденец никога няма да играе за ЦСКА така, както едно българче, което знае какво означава ЦСКА".

"Следя всички млади футболисти у нас. Ето гледам го този малкия в Ловеч Георги Миланов. Настъпи сега, докажи се при Любо и върви нагоре. При нас е същото със Сашо Тонев, с Костадинов. Такива момчета сега трябва да използват ситуацията. Изпуснат ли шанса, после кой ще ги чака. Знаете ли колко мениджъри с футболисти тропат на вратата?".

Пената призната, че не е удобен на мениджърите. "Уважавам се с тези, които познавам. Може би не съм им удобен, защото досега не съм влизал в комбинации, защото предпочитам българчета, но така съм си решил".

"Навремето децата играеха футбол по поляните, на улицата, защото искаха да се направят на Якимов, на Гунди, на Котков, на Тошо Диев, на Димитър Пенев, колкото и да е нескромно. Сега на кой да искат да приличат? Вижте в "А" група само чужденци. Докато децата им запомнят името, и тях вече ги няма. То затова е проблем и подборът за националния отбор".

Стратега коментира и постоянното мрънкане на играчите за забавените им пари. 

"Аз футболист да си тръгне след тренировка с колело или каручка от "Армията" не съм видял. Всички са на хубави коли, някои са направо като боксониери. Навсякъде в държавата понякога се забавят пари. Ами бръкни малко при заделените, извади, похарчи. Взел 10 000 евро заплата и плаче, че му забавили следващите две. Че ти с 20 000 лева ако не можеш да изкараш половин година, що за прахосник си?".

Треньор №1 на миналия век признава, че навремето и той със съотборниците си лудували из нощна София.

"И ние преди не сме били безгрешни. И ние сме ходили насам-натам, и нас са ни дебнели хора на треньорите по заведенията, но си знаехме мярката. Сега си спомням един случай, май от 70-те години беше, тъкмо бяха внесли кока-колата в България. Тогава бутилките кола бяха кът, в едни огромни кани я носеха и сипваха в чаши. И една вечер ни засича агент на шефа Микулаш да пием кола с водка. Ама този не знае какво е това кола и докладва на началника: "Ще се изтровят, пият водка с вино". И нашият побесня".

"На сутринта след тренировката ни вика в кабинета 6-7 души по екип. Гледам, на масата сложени бутилки водка и бутилки вино и веднага ми стана ясно. Обаждам се на един приятел в заведението, викам му, че на пожар трябва да донесе една каса кока-кола на стадиона. Добре, че Микулаш се забави, та качихме под бюрото му и таргата с безалкохолното. Той влиза и вика: "Айде сега почвайте да пиете, да ви видя". А ние културни - отворихме водката, взехме по една кола. И както сме по кални гащета, седнахме на фотьойлите и взехме да си пием".

"А Микулаш се пляска по главата и нарежда: "Извинявайте, подведоха ме, уплаших се, че ще умрете от препиване". Казвам тоя пример, защото и преди, и сега футболистите не са били аскети, но няма смисъл да се дебнем, защото, ако се дебнем, ще се хванем. Въпросът е да имаш самосъзнанието да спреш когато трябва".