За онези, които са свикнали да побеждават винаги или почти винаги, всяко равенство поражда недоволство. А ако се препънат едновременно първите два отбора в класирането, отзвукът става оглушителен. Но в действителност няма на какво толкова да се чудим. Няма нищо нелогично в това Верона да измъкне точка от Ювентус вкъщи (макар че Рома и Наполи спечелиха без проблеми на "Бентегоди") и Рома да се задоволи с нулево равенство в дербито с Лацио.

Единствената новина, ако изобщо има такава, е че челниците, макар да поддържат изключително темпо, от време на време губят точки. Защото става дума за два изключителни отбора, които обаче не са съвършени. И ако изберем чашата да е наполовина пълна, вместо наполовина празна, това е отлична новина за тифозите на Ювентус и за тези на Рома.

В какво се изразява несъвършенството на двата тима? Когато намали темпото, когато интензивността на усилието падне, Ювентус от изключителен отбор става просто добър отбор. В неделя Верона не спря да търси благоприятна развръзка и в крайна сметка постигна неочаквано реми. За Юве това е рецидив: подобни спадове през второто полувреме бианконерите претърпяха и срещу Сампдория, и срещу Интер.

Но няма нищо чак толкова тревожно за Старата госпожа. Извън човешките възможности е всяка минута от всеки мач да се поддържа един и същи безпощаден ритъм. Нормално е от време на време играчите да се отпускат малко, още повече, че имат солидна преднина в класирането. А във важните моменти – поне в първенството – Ювентус не сбърка нито веднъж.

Що се касае до Рома, Вълците пропуснаха добра възможност срещу Лацио. Рея не блъфираше, когато заяви преди дербито, че и равенството ще бъде добър резултат. Лацио действително заложи на нулевото реми през второто полувреме и постигна целта си.

Рома дълго ще помни онези няколко сантиметра, заради които голът на Жервиньо бе отменен заради засада. Но треньорът Гарсия може би трябваше да побърза със смените. Щеше да е по-удачно неговият тим да хвърли повече хора в атака още от средата на второто полувреме, а не чак в заключителната част на мача. Защото през дълги периоди от двубоя Рома играеше добре, но в крайна сметка се оказваше, че в наказателното поле няма никой, към когото да бъде адресирано последното подаване.

В събота видяхме един възроден тим на Наполи. Имаше признаци за съживяване още в полуфинала за Купата срещу Рома. А срещу Милан видяхме един от най-добрите мачове на небесносините, откакто ги пое Бенитес. Наполи играе зрелищно в атака, а халфовата линия заигра много по-силно благодарение на Жоржиньо и Хамшик, който се върна към обичайното си равнище. Но остават огромните проблеми в отбрана, за които няма очевидно решение.

Милан изпитва огромни трудности. Зеедорф не успява да намери точния баланс. Не става въпрос за схемата: именно 4-2-3-1 вероятно е най-подходящата система, когато отборът не върви. Става въпрос за местата на отделни играчи на терена. На новия треньор му се наложи да превърне Абате в нещо като крило. В средата той разчита на Есиен и Де Йонг, които не са това, което бяха преди години (меко казано), а в защита на никого не може да се разчита да запуши пробоините. Един новак на пейката, какъвто е Зеедорф, не може да направи кой знае какво в такава ситуация.

Интер направи мъничка крачка напред. Да биеш Сасуоло, който беше загубил 8 от предишните си 9 срещи, не е кой знае какво. Но в тези времена на Мадзари му трябват победи, независимо какви и срещу кого, за да може отборът му да си върне нужното самоуважение.

Заслужава си също да отбележим успеха на Фиорентина над Аталанта (2:0), защото той дойде след две поредни загуби (едната за Купата от Удинезе) и едно равенсттво. Виолетовите не блестят от известно време насам, защото няколкото контузии на ключови играчи тежат. Но 44 точки от 23 мача е повече от приличен резултат, който потвърждава огромния потенциал на тима от Флоренция.