Сезонът още не е приключил, но вече ставаме свидетели на поредните трансферни "бомби", свързани с евентуалните покупко-продажби на най-големите звезди.

В последните години в такива случаи Серия А най-вече изнася скъпи играчи и, по всичко личи, тенденцията ще се запази и това лято. Говори се най-вече за Погба от Ювентус, но също и за Ханданович от Интер, както и за романистите Пянич и Бенатия.

Безспорно е, че някои оферти е невъзможно да бъдат отказани. Така миналата година ПСЖ плати на Рома 30 млн. евро за Маркиньос. Ставаше дума за защитник на 18 г., който, колкото и да е обещаващ, все пак беше изиграл само един сезон в Европа. Парижани също така привлякоха Кавани от Наполи за 65 млн. евро, колкото беше клаузата за разтрогване в договора му.

Като цяло ставаме свидетели на сделки "ала Бейл" и на този фон 75-те милиона, които през 2001 г. Ювентус получи за Зидан, не са нищо особено.

Доколко обаче е целесъобразно един отбор да продаде водещ играч, макар и за космическа сума, рискувайки да стане по-слаб на терена? Примерите са много и противоречиви.

Да започнем от споменатия Зидан. В този случай Ювентус използва средствата от трансфера му, за да привлече Буфон, Тюрам, Недвед и Трезеге – четирима играчи, благодарение на които вторият престой на Марчело Липи начело на бианконерите беше почти толкова успешен, колкото и първият.

Тогава обаче времената бяха други и италианските клубове нямаха дългове, които да покриват и не се грижеха за баланса в края на сезона. Доказва го случилото се с Интер, който благодарение на трансфера на Ибрахимович в Барса през 2009 г. привлече Ето'о, Милито, Лусио, Тиаго Мота и Снайдер и спечели всички възможни трофеи. Но после, след трите години, белязани от слаби резултати и трупащите се дългове, Морати се видя принуден да продаде контролния пакет акции.

При това опитите да се замени продадената звезда невинаги се оказват успешни. Така например Тотнъм не инвестира особено добре милионите, получени от Реал М за Бейл и се представи много по-слабо от очакванията.

Друг клуб, който реинвестира масирано миналото лято, беше Наполи, макар че по-голямата част от 65-те милиона за Кавани бяха дадени за привличането на Игуаин (37 млн. евро). А южняците направиха много по-слаб сезон, отколкото се очакваше и вместо да се борят за титлата, ще трябва да се задоволят с третото място, на над 20 т. зад шампиона Ювентус.

Изводът, до който достигаме, е че продажбата на звезда от световна класа и последваща реинвестиция може да бъде от полза само на клуб, който вече има солидна база, както във финансов, така и в спортен смисъл. В такива случаи отборът може да бъде подсилен именно с онези липсващи парченца от мозайката, които са нужни, за да бъде осъществен качествен скок напред.

Опитите за революционни промени чрез привличането на множество нови футболисти най-често не осигуряват бързи резултати, а често пъти отборите не могат да си позволят да не изпълнят поне минималните цели за сезона. Изгодната продажба, гарантираща солидни финансови постъпления, е само едната страна на монетата, чийто гръб е привличането на подходящи нови футболисти.

 

Маурицио Майоки, "Интервиста Спортива"