Навремето Жозе Моуриньо заяви, че в Италия треньорите са марионетки, които оставят клубните президенти да редят съставите им. Дали е така, или не, ние няма как да знаем, но е безспорен факт, че футболните босове на Апенините хич не си поплюват.

Доказателство за това е европейският рекорд, поставен от Серия А през изминалия сезон. Цели 15 треньори бяха уволнени от август до май. Как да не се сети човек, за крилатата фраза, изречена някога от един току-що сменен наставник: "Аз разбирам много добре защо ни уволняват. Това, което не мога да разбера е, защо изобщо ни назначават!"

Пък и при двегодишния си престой начело на Интер Моуриньо отбеляза също, че треньор, който успява да изкаря цял сезон начело на един отбор в калчото, не е треньор, а истински герой.

Първата жертва през сезон 2013/14 бе Фабио Ливерани, който бе сменен на пейката на Дженоа от Джан Пиеро Гасперини още след 6-ия кръг. Градският съперник Сампдория последва примера, като смени Роси с Михайлович, а Киево махна Санино, за да назначи Корини след 12-ия кръг.

Най-голям хаос цареше на скамейката на Катания. Там Маран бе сменен от Де Канио, после се върна и накрая бе изритан повторно, за да дойде Пелегрино. Сицилианците, така или иначе, изпаднаха.

Нещо подобно се разигра и в Ливорно, където разкараха Никола, довериха се на Ди Карло (след краткия престой на Пероти) и накрая отново назначиха Никола. Тимът изпадна.

Лацио смени Петкович след 17-ия кръг, за да върне Еди Рея, но не успя да се класира за Лига Европа, като междувременно отпадна от Лудогорец. Седмица по-късно Болоня прогони Пиоли и го смени с Балардини. Тимът изпадна.

Най-шумната треньорска смяна бе тази в Милан, където Масимилиано Алегри бе натирен след гръмкото поражение от бойкия Сасуоло, за да отстъпи мястото си на Зеедорф. За бъдещето на холандеца е ясно само едно: той няма такова в Милан.

Черно-зелените също не останаха встрани от общата тенденция. Ди Франческо бе прогонен безславно, но поелият щафетата Малезани "постигна" пет загуби в пет мача и Ди Франческо бе върнат да вади кестените от огъня, което и успя да направи, оставяйки Сасуоло в елита.

Каляри направи най-късната рокада, като след 32-ия кръг махна Диего Лопес за сметка на Пулга. Така половината от 20-те участника в Серия А смениха наставника си поне по веднъж. Да се чуди човек с какво са си губили времето останалите десет отбора!

Английската Висша лига остана далеч зад Калчото, въпреки че там паднаха цели 10 треньорски глави. Най-видните жертви бяха Дейвид Мойс (Манчестър Юн) и Андре Вилаш-Боаш (Тотнъм).

За сравнение във френския елит бяха сменени петима треньори, колкото бяха жертвите и в Испания, докато в Бундеслигата рискът за специалистите бе малко по-висок – 8 натирени наставници.