Рим не е построен за един ден, гласи пословицата.

Същото важи и за италианския национален отбор, но макар и само за девет дни новият селекционер Антонио Конте успя да постигне доста неща. Гордост, скромност и спортна злоба – това бяха нещата, които специалистът иска от своите момчета, които веднага удовлетвориха изискванията му.

И срещу Норвегия италианските телевизионни зрители, разположили се удобно на дивана, се насладиха на познатия спектакъл: край тъчлинията кукловодът Конте не спря да наставлява своите, изживявайки бурно всеки епизод и всяко отиграване на своите, като се започне от пласирането на халф-бековете (в началото той непрекъснато навикваше Дармиан) и смъмрянето на по-разсеяните (Де Роси и Дзадза на няколко пъти събудиха раздразнението му, преди италианската машина да заработи на пълни обороти.

Резултатът? Футболистите не спряха да се движат, да тичат с всички сили („Доста е изморително да си нападател при Конте“, призна героят Дзадза), раздавайки се докрай за треньора и за фланелката.

В началото сме на нова ера и „новите“ в отбора трябва да докажат, че заслужават честта да бъдат национали на Италия. Именно на това заложи наставникът поне в първите си два мача: „не звезди, а жажда за игра и за успехи“ – това бе девизът на Конте.

Най-яркият пример, разбира се, е Симоне Дзадза, не толкова заради отбелязания гол и създадените положения, с които доказа, че макар още да не е нападател от най-висока класа, поне е напът да стане такъв, а заради епизода в 77-ата мин. Тогава нападателят на Сасуоло бе ударен от съперник в момента, в който изстрелваше една бомба в напречната греда. Дзадза падна на терена, лекарите се втурнаха да му помагат, но единствената смисъл на Симоне бе, че може да го сменят. „Не, не, оставам!“, развика се той към медицинските лица.

Дзадза остана на терена, макар и напускайки, и броени минути по-късно отново имаше шанса да се разпише, след като преодоля последния норвежки защитник и вратаря (топката бе избита от голлинията). Това са малки, но важни сигнали за атмосферата в този отбор.

Критиците на селекцията на Конте изтъкнаха, че в нея липсваха футболисти, способни да решават мачове с класата си. Дзадза загатна, че може да стане такъв, но като цяло подобни твърдения имат известно основание. Не смейте да напомняте на Конте, че Италия е страдала в началото на второто полувреме. Той веднага ще ви отвърне, че „Буфон не си изцапа ръкавиците“ и че Норвегия не нанесе нито един точен удар във вратата.

Вярно е обаче, че когато нападателите и халфовете спрат да пресират, съперниците с лекота владеят топката и се настаняват в половината на адзурите. Италия обаче доказа, че е способна да отстъпи инициативата и да изчака точния момент, за да тръгне отново напред. Това е рядко качество за толкова млад отбор, който игра в отсъствието на някои ключови футболисти.

Помислете си какво ще представлява този тим с включването на Киелини, Бардзали, Маркизио, Пирло... Тази Италия не бе копие на Ювентус на Конте (на терена бяха само двама играчи на бианконерите – Буфон и Бонучи), макар че Джакерини сякаш продължава да носи бяло-черната фланелка под тази на Съндърланд.

Ами Верати, Кандрева, Ел Шаарави, Черчи, Балотели? Вратите са отворени за всички, но принципът на Конте е „играе онзи, който заслужава“.

Италия показа силата си, но все пак сме едва в началото на европейските квалификации. Да не забравяме, че всичко това вече го видяхме и в началото на периода на Чезаре Прандели: добра игра, сплотен отбор и някой друг индивидуален проблясък. Вече знаем обаче колко бързо може да се промени всичко и то не само към добро.

Изминаха само девет дни, в които Италия надви останалата с десет души Холандия и младия норвежки тим. Да останем здраво стъпили на земята и да се порадваме на талантите, с които разполагаме. Нека този път не позволяваме всичко да се развали заради нетърпението ни или заради някоя злополучна промяна на курса.

Давиде Бигиани, „Евроспорт“