За много хора по света Андреа Пирло е бог. Той е играл в някои от най-добрите отбори в света, печелил е два пъти Шампионската лига и има шест титли в Италия. На три пъти е избиран за най-добър футболист в Серия А, а през 2006 г. стана световен шампион със скуадра адзура. Наричат го Моцарт и Професора. Автобиографията му, която излезе през 2013 г., е озаглавена „Мисля, следователно играя“ и стана бестселър в Италия. Срещал се е с двама папи, а с едно бързо търсене в Гугъл можете да намерите резултати като „37 причини, заради които Пирло е най-великият жив човек“.

Всичко това няма никакво значение в Ню Йорк, където в момента живее Пирло. Той се блъска наред с всички в тълпите по кръстовищата на Манхатън, като от време на време някой фен се обръща да види дали наистина е видял футболната звезда. Миналото лято Пирло изненада света с преминаването си в Ню Йорк Сити за 2,5 години. На 36 години момчето от Бреша, което в родината си украсяваше кориците на „Венити Феър“ и „GQ“, се готви за първата си фотосесия за списание в САЩ. Лекият дъжд не го притеснява – през годините в Торино е привикнал с лошото време.

Въпреки че преди малко е свършил тренировка, Андреа се появява перфектно облечен в блейзър на „Масимо Пиомбо“ с яркооранжево отворено сако. Чинно стои под дъжда, докато няколко фотографи и стилисти се суетят пред лаптоп между снимките. Подобна сцена в Италия бързо щеше да събере тълпа, но тук хората минават наоколо, без да обръщат голямо внимание. Е, в Ню Йорк има всякакви и скоро се появяват трима миланисти, които са на ваканция в Голямата ябълка. „Чао, Андреа“, подвикват, а няколко туристи вадят телефоните си, за да снимат. Пирло се усмихва скромно.

Животът му в Америка е  пълна противоположност на този, който водеше предишната знаменитост на Мейджър Лийг Сокър Дейвид Бекъм. Докато англичанинът се возеше в поръчков „Кадилак Ескалейд“, на който грееше номерът на фланелката му, Пирло предпочита да ходи из Манхатън пеша. Вечер често се разхожда из Хай Лайн или отива да играе голф в Бронкс. Веднъж заведе приятелката си на изложба на Алберто Бури и успя да разгледа картините, без да бъде притесняван от никого. От време на време се отбива във „Фелидия“ – италиански ресторант, който е собственост на майката на негов приятел, за да изпие чаша вино. Човек би казал, че италианските ресторанти би трябвало да са му омръзнали, тъй като досега винаги е живял в родината си.

„Но там не можех да ходя по ресторанти. Затова сега ми харесва просто да изляза навън“, признава Андреа. В Ню Йорк Пирло се наслаждава на анонимността си, тъй като всяка негова публична поява в Италия бързо се е превръщала в масово събитие. Той все още си спомня тълпите от фенове и полицейските ескорти, сред които живееше в Европа. „Имало е случаи, в които сме стояли с часове в съблекалнята. Едва късно през нощта от полицията ни съобщаваха, че вече е безопасно и можем да се приберем по домовете си. Друг път се е случвало да нападнат автобуса ни или да му спукат гумите“, спомня си Пирло.

Миналия юни договорът му с Ювентус изтече и Пирло започна сериозно да обмисля дали да се премести в Америка. Нямаше търпение да остави зад гърба си чартърите и петзвездните хотели, в които пребивават топ футболистите в Европа. Месеци по-късно не може да повярва на късмета си. „Винаги съм искал да дойда да играя тук, но изобщо не очаквах, че ще стане толкова бързо“, признава той. Същото важи и за футболните фенове в Ню Йорк. Сред новите си съграждани като Алекс Родригес, Илай Менинг и Кармело Антъни Пирло е човекът с най-големи успехи на световната сцена. Тук той също се представя на ниво – завърши трети в тима по брой асистенции, въпреки че пристигна по средата на сезона. Способностите му да организира играта от средата на терена помогнаха на тима, пълен с млади играчи, да стабилизира представянето си.

„Той е от хората, които съм гледал като малък. Невероятно е, че сега играя в един отбор с него“, признава 22-годишният Кайри Шелтън, който е с 14 години по-млад от Пирло.
Меджър Лийг Сокър също бърза да капитализира това, което има в лицето на Пирло. Комисарят Дон Гарбър сравнява влиянието на италианеца с това на Бекъм. „Не мога да кажа колко точно са хората, които обърнаха внимание на футбола покрай него, но със сигурност са много. Дори феновете на отборите от другите спортове в града вече си казват: „Човече, трябва да отида на мача на Сити“, твърди Гарбър. Фланелката на халфа вече е четвъртата най-продавана в лигата, което бързо ще избие годишната му заплата от 2,3 млн. долара. Това е 46 пъти повече от възнаграждението на най-зле платените играчи в МЛС, някои от които работят и нещо друго, за да се издържат.

Пирло няма такива проблеми, но има други. Осем месеца след пристигането си все още не е усъвършенствал английския си достатъчно. Все пак напредва и се надява скоро да го научи дотам, че да посети постановка на „Бродуей“ и това да не е губене на време. Вече е научил повечето от правилата на американския футбол и гледа всички мачове. Все още поръчва дрехите си от Италия, но това не означава, че Ню Йорк не му харесва. Има още 2 години от договора със Сити, а след това? „Може би ще остана да живея в града. Би било интересно“, признава Пирло.

Джеф ОЛОИЦИЯ „Ню Йорк Таймс“