Имаше време, когато италианците в евротурнирите бяха като каубоя с незареден пистолет пред този с пушката (и мишената на Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, Манчестър Сити, ПСЖ на гърдите му). Или с две думи - мъртъв каубой. Времена не толкова далечни, до 2022 г., когато Рома спечели така осмиваната Лига на Конференциите. Пет финала оттогава насам и фактът, че Италия спечели само един - Аталанта в Лига Европа, не променя перспективата. Италианския футбол се върна на картата на Европа.
А таблицата на Шампионската лига предлага невъобразими йерархии дори за най-върлите критици на Италия: Интер е втори, Аталанта е пета, Милан е с великолепна програма и осем точки, Юве е в средата на зоната за плейофите. Само Болоня не е на ниво, но Шампионската лига не може да бъде "разбрана" за един ден. Сценарият се е променил и това не е случайно: Реал Мадрид, Барса, ПСЖ, Сити, Байерн са в криза или вече не са в състояние да доминират, докато италианците, за трети пореден сезон, са начело на сезонната класация на Уефа и втори в абсолютната.
Тази история за нетренирания италиански футбол стана малко уморителна. Интуицията на Капело беше блестяща, невъзможно е да се обобщи по-добре неравенството в темпото между италианските и английските, германските, испанските отбори. Все още в паметта на Юнайтед е Погба, който унищожи Милан в Лига Европа. Днес тази огромна разлика не може да се види. Реал Мадрид печели купи, но е в криза, а цялото испански клубен футбол страда от отстъплението след Меси - Роналдо, епоха, която повлече Ла Лига, както Марадона, Платини и Зико изстреляха Серия А през 80-те години на миналия век. Необяснимо е, че Примера не изразява абсурдния си потенциал в Европа, може би защото не осъзнава, че в Шампионската лига стратегиите са по-развити. Германия е Байерн и Борусия, а Франция е просто упадъчният ПСЖ.
Италия може да не е "обучена", но е хамелеон, който се адаптира. Ако се предизвиква взаимно, са склонни да се справят. Когато другите повишават темпото, италианците се адаптират. Изглежда, че Серия А е излекувана от синдрома на купата: Ариго Саки откри нобеловия лек в края на 80-те години на миналия век, след което отново италианските клубове изпаднаха в страховете на предците. Днес те не са стигнали нивото на Саки, с изключение може би на Гасперини, но резултатите не лъжат. Интер прави равенство с Манчестър Сити и побеждава Арсенал и Лайпциг. Милан печели на "Бернабеу" (след пораженията срещу Ливърпул и Леверкузен). Аталанта изглежда непобедим. Юве не вкарва и е измъчван от проблеми, но случилото се в Лайпциг остава спектакъл на италианската съпротива и европейската агресия.
Защо е това възраждане? Междувременно настоящата преходна фаза. Сити падна, може би защото е достигнал границите на възможностите на тази организация, отвъд която футболът се бунтува. Барса красива и млада, но неопитна и с празни каси. Реал, признаци на разклащане на благородни основи. Байерн по-малко непобедим. ПСЖ от една неконкурентна лига. Челси в безпорядък, Юнайтед още не се е отърсил от ерата след Фъргюсън, Арсенал и Тотнъм никога не печелят... Текуща ситуация, без повече доминанти, отразена в липсата на нови Кристиано или Меси. Кой е наследникът? Мбапе, Винисиус, Белингам, Родри, Холанд: никой не се е издигнал реално вдясно от бащите. Властта не е у хората, но пък е по-демократична.
Не бива да се подценява новата Шампионска лига, която и в психологически план наруши старите баланси. Още два мача, четири за тези, които влизат в плейофите, но те изглеждат като двадесет заради начина, по който е натъпкан календарът. Вината? Алчните, клубовете, които плащат безумни заплати и комисионни, играчите, агентите, УЕФА, която не може да каже твърде много "не", защото е заплашена от Суперлигите. Новата Шампионска лига е по-добра, защото никой не знае как да я управлява. В дългите турнири италианците са по-добри, отколкото в директните елиминации. Наричат го тактика, но те са характер, организация, бърза мисъл. В новия турнир няма изчисления, сметките са изчезнали или са такива на отчаянието като Сити - Фейеноорд. Големите отбори не очакваха този баланс. В първата осмица са Интер, Ливърпул, Барса, Борусия Другите предполагаеми големи всички са аут. Както в едно първенство, накрая стойностите излизат наяве, но класирането вече не е предрешено.
Коментари
Напиши коментар00:32 | 30 ное 2024 г.
19:06 | 29 ное 2024 г.
19:00 | 29 ное 2024 г.
Напиши коментар