Осимен в Галатасарай? Арчи Браун предпочете Фенербахче пред Милан? Марко Асенсио на път към Истанбул. Тареми харесва Бешикташ? Бум! Турция, която заедно с Италия ще бъде домакин на Евро 2032, реши да се заеме сериозно с футбола. Или по-скоро да продължи да инвестира в него. С Галатасарай, който вече се класира в груповата фаза на Шампионската лига, Фенербахче, който от третия кръг на плейофите ще направи всичко възможно, за да се класира в основната фаза, и други два клуба (Самсунспор и Бешикташ) в Лига Европа, турците инвестират в трансферния пазар. Понякога с предпазливост, а понякога с разточителство.

Галата, за начало, има много силни спонсори като Sixt (автомобили под наем) и Pasifik Group (индонезийска корабна компания) и най-вече Socar Group, много богата държавна компания от Азербайджан в сектора на петрола, която например е готова да плати на Осимен около 9 милиона под формата на бонус или като рекламно лице на компанията. Фенербахче, който се хвърли върху Асенсио благодарение на посредничеството на треньора си Жозе Моуриньо, който има същия агент (Жорже Мендеш) като испанския играч, и отне Арчи Браун от Милан, е собственост на едно от най-богатите семейства в Турция, Коч. Настоящият №1 на клуба, 58-годишният Али Коч, управлява холдинг (автомобили, електроника, енергетика, строителство и финанси), който е генерирал 39 милиарда долара през 2024 г. и е внесъл в касата на клуба от азиатската част на Истанбул около 400 милиона евро през последните 7 години, всички от собствения си джоб!

Личните пари и международните спонсори са основните източници на приходи. Защото в останалата част телевизионните права са спаднали драстично в последно време, докато по отношение на дължимите данъци (вече сред най-ниските в Европа) държавата понякога (или често) си затваря очите (и отлага плащанията) по указание на правителството. Да, защото през последните години водещите турски клубове (включително Бешикташ и Трабзонспор) са натрупали общо задължения в размер на близо 2 милиарда евро, дължащи се главно на заплатите в чужда валута.

Това е опустошителна практика, тъй като инфлацията се е повишила до 80% (за щастие на турците сега е спаднала до 35%), а обменният курс на долара (използван за плащания) за кратко време е преминал от 1 към 8 на 1 към 40 турски лири при настоящия фиксинг. С други думи, чужденците струват все повече. Затова правителството „насърчи” сериозна реструктуризация на дълговете на клубовете към големите банки в страната, за да се избегне фалитът на топ клубовете.

И така, тази година през лятото се провежда по-внимателна кампания за привличане на нови играчи. Работи се върху договори под наем. Асенсио, например, както вече споменахме, от ПСЖ. Или Тами Абрахам от Рома в Бешикташ за 2 милиона евро с задължение за откупуване за 13 млн., или другият играч на Рома Елдор Шомуродов, който е на път да подпише с Истанбул Башакшехир за 3 милиона под наем и 2,7 за задължението за откупуване. И после дойдоха Лирой Сане от Байерн Мюнхен, чийто договор изтича, но с 12 милиона годишна заплата; колумбийският нападател Йон Дуран под наем от Ал Насър безплатно (плащайки му само заплатата).

Най-скъпите на този пазар в момента са Амрабат, купен от Фенерите за 12 милиона (от Фиорентина), защитникът Якобс, взет от Галатасарай за 8 милиона от Монако, и почти 6 милиона, платени от Трабзонспор за нигерийския нападател Онуачу от Саутхемптън, който вече беше в Турция през 2023-24 под наем. Но Бешикташ изглежда близо до Кокчу, турчин от Бенфика, за още 25 милиона. В крайна сметка през 2024-25 г. общият пазар по разходи е бил малко над 200 милиона, а през предходния сезон - около 180, в който трите основни клуба от Истанбул са доминирали.

Стойността на 18-те отбора от турската Супер Лига в момента е около 1 милиард, 1,3 през последните две години. Висшата лига на Англия, най-високата лига, е около 12 милиарда, Серия А около 5, френската Лига 1 около 3,5. С други думи, разликата между големите европейски клубове все още е голяма, но Турция (номер 9 в класацията на УЕФА за клубове) има намерение да я намали бързо.