Доцентът от НСА Михаил Мадански има достатъчно сериозна треньорска експертиза. Той е бивш дългогодишен селекционер на юношите, младежите, а за кратко и на мъжете на България, където бе и помощник на Лотар Матеус. Бил е и асистент в ЦСКА на два пъти, като участва при спечелването на шампионската титла през сезон 2004/05, когато през есенния дял е част от щаба на Ферарио Спасов. Преди това пък е помощник на Пламен Марков на „Армията” през есента на 1995 година. Минава за един от менторите на новия наставник на 31-кратните шампиони Христо Янев. За всичко това и процесите в ЦСКА Мадански (68 г.) говори пред „Тема Спорт“.

ЗА КЛУБА

Темата с развитието на ЦСКА с основание вълнува всички привърженици на футбола у нас. Аз съм убеден, че това, което се случва в най-успешния роден клуб не е важно само за феновете на тима, а и за цялата ни футболна общественост. Защото позната истина е, че слаби ЦСКА, Левски, Ботев Пловдив и Локомотив Пловдив е гаранция и за слаб национален отбор. Виждаме какво се случва с него в момента. Очевадно е, че грандовете ни са в постоянна криза от години и не могат да отговорят на изискванията за развитие на футболисти. Специално за ЦСКА, моето становище е, че като клуб започва да се развива на съвсем друго ниво. Клубът изпреварва в развитието си това на отбора. Имах възможност да разговарям с част от оперативното ръководство на клуба, хората, които отговарят на най-високи позиции и съм доста обнадежден от техните разбирания, готовност и решителност да изведат клуба и отбора на много по-високо ниво. Това, което те считат, че трябва да се направи, рано или късно, ще се случи. Убеден съм, че хората, които дават собствените си пари и тръгват да развиват клуба от основата, от широчината на пирамидата, са обречени на успех. ЦСКА трябва да има най-доброто е това се случва. Дотук малко по малко нещата започват да се нареждат. Представителният отбор е лицето на клуба и в момента той, както казах, изостава в развитието. Аз като страничен наблюдател, като фен на ЦСКА, виждам, че нещата, колкото и да искаме да се случват бързо, не се получават. Къде са виновни треньорските назначения в една част, къде недобре премислена селекция, част от която беше заварена, но с времето всички тези компоненти ще бъдат изчиствани и канализирани точно така, както бихме искали да изглеждат. Считам, че на този етап ръководството на ЦСКА е наясно много добре, че несполуките, които се случват с първия отбор се отразяват негативно и върху имиджа на клуба. Но за мен това са две съвсем различни неща. И съм убеден, че неминуемо тимът ще настигне в развитието си клуба.

ЗА ХРИСТО ЯНЕВ

Той е от младото поколение треньори. Така или иначе Янев веднъж вече получи своя шанс в ЦСКА и се възползва от него – спечели купата. Вторият му период бе твърде кратък. След това имаше няколко сполучливи опита в спасяване на отбори – Пирин и Ботев Враца, на два пъти. Това доведе до неговото израстване като треньор и каляване в тези битки. Христо Янев притежава едно много добро и отличаващо го качество. И мисля, че това ще му помогне много в развитието като треньор. А то е наличието на самокритичност, каквато почти не се забелязва при други негови колеги. Когато разговарям него, където и да е бил наставник, той не започва с проблемите на клуба, тима, а търси винаги първо причината в себе си. И много често, когато го питам какво се случва в дадения отбор, той отговаря: Добре е, имаме някои неуредици, но ще се оправят. Но веднага след това ми задава следния въпрос: Чудя се аз къде бъркам в целия процес? Много малко не само треньори, но и хора по принцип, могат да си направят такава самокритика. Знаете, че всеки обича да търси вината на друго място, само не и в себе си. Самокритиката и желанието първо да търсиш как да се подобриш, вместо да се оправдаваш, е много ценно качество. Янев имаше периоди, когато не беше треньор, в които се самоусъвършенстваше по най-различни начини. Посещаваше курсове в Италия, Испания и Франция. Ходеше да наблюдава тренировки и процеси. Затова смятам, че вече е готов за това предизвикателство – да води пак ЦСКА. Няма за кога да го чакаме?! Да стане на 60 години ли? Не – сега му е времето.

ЗА КЕРКЕЗ И ТОМАШ

Имах много добро мнение за Душан Керкез, особено отношението му към българския футбол и колегите, докато беше в Ботев Пловдив. Премерените изказвания, ако щете. Не се забъркваше в излишни скандали. Имах информация, че и тренировъчният му процес е бил на добро ниво. Едно е в Ботев да завършиш един път на шесто, а друг на девето място и да спечелиш купата, която ти гарантира оставане в отбора, но за ЦСКА това не е достатъчно. Бил млад, бил кадърен, бил това или онова, но къде си печелил шампионска титла преди това, с какво си известен?! Това важи за всички предишни треньори, особено за чужденците. В ЦСКА освен първото място всичко друго е провал. Особено сега при това ръководство, което не жали сили и средства, за да издигне клуба на коренно различно ниво. Затова още в самото начало бях песимистично настроен по отношение на Керкез и работата му в ЦСКА. Може би е добър човек и треньор, интелигентен е, но ЦСКА се оказа много голям залък за него. Томаш остана верен на себе си. След няколко добри резултата, винаги следваше някаква издънка, която праща всичко в забвение. Но това, че той се провали в ЦСКА, в никакъв случай не означава, че е слаб треньор. Напротив – където е работил е показвал, че има способност и възможности, но според мен не прецени много добре какво означава ЦСКА. То не е само да вдигаш лозунги – ние сме ЦСКА, ние сме единни и прочие. Това да се опиташ да владееш феновете с призиви не е най-същественото. Тук се искат резултати и контрол върху съблекалнята. Знаете ли колко ги интересува Иван или Драган от сектор Г колко паса са направили играчите на ЦСКА, колко корнера са изпълнили или колко удара са били покрай вратата? Не, това не ги вълнува. Те искат да виждат отбор, който наистина има сърце на терена, а не само на думи, който има излъчване и печели. И играе за победа с необходимата непримиримост. А ние напоследък виждахме едни примирени хора.

ЗА ЦЕЛИТЕ

Този път ще се предпазя от такива прогнози, защото по времето на Томаш заложих твърдо на участие на ЦСКА в Европа и спечелване на купата и не се оказах прав. С влизането на Христо Янев не е настъпила кой знае каква революция, но считам, че начинът, по който се тръгва е правилният и на мен ми харесва. Първо, те налучкаха проблема, а той е чисто психологически. Тези играчи изглеждаха смачкани на терена, бяха загубили вяра в собствените сили. Те не вярваха, че могат да постигнат нещо. Не, че са направили кой знае какво в двата мача при Христо Янев – с Локо Сф (1:1) и Лудогорец (0:0), но отношението на феновете към отбора се промени. Те показаха, че искат да виждат точно това – битка, агресия. Показаха, че отборът се е събудил от дълга летаргия. Футболистите вече разбират какво се иска от тях и какво трябва да се направи. Аз не съм убеден, че това са качествата на тези играчи, които наблюдаваме от началото на сезона. Те имат много по-високи възможности. Убеден съм в това, както съм и убеден, че Янев ще намери подхода и начина да ги накара да дадат най-доброто. Най-лесното за него е сега да започне да се оплаква – не съм правил селекцията, не съм водил подготовката. Чест му прави, че това не го споменава въобще. И ще олекне пред обществеността, ако изрече тези думи. Той не търси оправдание в това. Напротив, действа и ще събуди ЦСКА.

ЗА ШКОЛАТА

Убеден съм, че хората в ЦСКА, които отговарят за тази дейност, ще подберат подходящи кадри. Защото в Академията трябва да се извърши революция. Базата ще бъде факт след няколко месеца и не трябва да се губи повече време. Аз зная, че този въпрос вълнува ръководството на ЦСКА и то работи по него. Трябва да се направи Академия по съвременен европейски модел. А не детско-юношеска школа за аниматори. Трябва да е Академия за пример и съм убеден, че ще се случи в ЦСКА. Ще се намерят и точните хора за целия процес.