Микел Артета обича да използва думата "процес", когато говори за случващото се в Арсенал. Испанецът пое отбора преди близо две години и го поведе на едно твърде неравно пътешествие - което не един и два пъти изглеждаше като пропадане или просто пътуване към нищото.

Но ако не следите внимателно случващото се на "Емирейтс", може и да сте пропуснали постепенното изкачване на "артилеристите" в таблицата и стабилизирането на представянето им.

Тази вечер Арсенал гостува на Манчестър Юнайтед и се намира в доста добра позиция - с 5 т. повече от "червените дяволи" и на пето място, само на точка от топ 4. При победа днес, играчите на Артета ще изпреварят Уест Хем и ще станат четвърти, точно зад претендентите за титлата Ливърпул, Манчестър Сити и Челси.

Процесът, който мениджърът споменава, няма как винаги да върви гладко, но надеждата е налице. На 20 ноември Арсенал беше разбит с 4:0 от Ливърпул, но преди това се намираше в серия от 10 мача без загуба. А пък след злополучното гостуване на "Анфийлд" бързо се съвзе с успех с 2:0 над Нюкасъл. Съвсем скорошен беше периодът, когато Арсенал и Артета изглеждаха като абсолютни мъртъвци. Висшата лига стартира за тях с безславно поражение от новака Брентфорд, последвано от домакинска загуба от Челси.

На 28 август Манчестър Сити преби "топчиите" с 5:0 и след първите три кръга те се оказаха на дъното. Артета стана фаворит за уволнение, новите му попълнения като Аарън Рамсдейл, Бен Уайт и Такехиро Томиясу нямаха почти никакъв принос в мачовете.

Три месеца по-късно Артета вече си е стъпил на краката и е в съвсем различна позиция. На "Емирейтс" лека-полека се гради млад отбор, воден от фигури като Букайо Сака (20 г.), Емил Смит Роу (21) и Рамсдейл (23), които бяха възнаградени за изявите си с повиквателни за английския национален тим.

Смит Роу и Рамсдейл дебютираха наскоро за Англия срещу Сан Марино. В същия период Арсенал взе да преодолява съперници като Астън Вила и Лестър, с които имаше доста проблеми в миналото, Сака и Смит Роу пък са на мястото си, когато е необходим момент на магия и някой решаващ гол или асистенция. Всъщност Самият Артета не твърди, че Арсенал е постигнал кой знае какво и е прав.

Отборът просто се възползва от много по-лека програма в последните седмици, а и победите невинаги бяха особено убедителни. Опоненти като Брайтън и Кристъл Палас не бяха далеч да надвият "артилеристите" и завършиха наравно с тях, а в ценната победа над Лестър герой беше вратарят.

Но не за пръв път, откакто води Арсенал, Артета изглежда е стабилизирал кораба. Привържениците вече не чакат с тих ужас всеки следващ мач и знаят, че има какво да ги зарадва в представянето на любимците им.

Когато един отбор претърпи подобен обрат във формата, изкушаващото е да бъдат изтъкнати някакви големи промени отвътре като главни причини. Революция на тренировъчното игрище при Арсенал обаче няма. 

Отделни корекции са налице, но главното е постоянството и вярата във вече установените методи. Отборът и целият клуб се придържат към плана и философията. Дори когато Арсенал беше на последното място без вкаран гол след първите три кръга, Артета запази пълното доверие на ръководството и шефовете постоянно му предлагаха подкрепа и успокоение.

Естествено, медиите спекулираха, че испанецът кара последните си дни на "Емирейтс" и вадеха обичайните списъци с възможни нови треньори, но вътре в клуба не се допусна усещане за несигурност кой ще бъде мениджър занапред. Нагласата и стратегията останаха същите, но персоналът видимо се промени.

От 11-те, които започнаха в първия кръг срещу Брентфорд, само трима - Бен Уайт, Емил Смит Роу и Алберт Самби Локонга - излязоха срещу Уотфорд на 7 ноември.

Поражението с 0:5 от Сити беше последвано от две седмици пауза за националните отбори, осигурило на Артета много нужен период за стабилизиране. Период, който мениджърът нарече "най-добрите 10-15 дни, които съм виждал, откакто съм във футбола".

Той знаеше, че лоялността на клуба към него ще бъде поставена на изпитание и тестът беше издържан. Ръководството остана открито с него, някои важни фигури сред играчите се завърнаха, даже бяха завършени още трансфери. На терена и извън него завръщането на Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет се усети. 

Двамата нападатели са големи характери, които се мотивират взаимно и палят искрата на целия тим. "Те повеждат другите с личен пример, в мачовете и на тренировъчното игрище", потвърждава Артета. Проблемите все още са много, а клубът осъзнава, че допусна грешки през бурните последни две години.

Пътуването няма да е безпроблемно и оттук нататък, но корабът на Артета плава по-уверено и добър резултат над Манчестър Юнайтед няма да е изненада, а затвърждаване на тенденцията. Най-вероятно Арсенал не е нито толкова слаб, колкото изглеждаше в началото на сезона, нито толкова добър, колкото изглеждаше в периода преди загубата от Ливърпул. 

Истината е някъде по средата, но тимът се развива и не бива да бъде подценяван. А в този особен сезон във Висшата лига, може би мястото на "топчиите" в топ 4 не е толкова неосъществима мечта, колкото беше преди три месеца.

Материал на webcafe.bg