Велик треньор, велик психолог, велик човек

31 декември не е най-приятният ден да си роден. Докато всички празнуват посрещането на новата година, твоят рожден ден остава леко встрани. Да не говорим ако имаш мач на 31-ви или на 1 януари.

Точно такъв е случаят с великия сър Алекс Фъргюсън, който в последния ден на 2020-а навърши 79. За достолепния шотландец е изписано почти всичко, но ние решихме да ви припомним една история, която е свързана с попрището, което Фърги избира между активната си футболна кариера и треньорството.

След като спира с футбола, Александър Чапман Фъргюсън, както е цялото име на съра, купува кръчма. Сам застава зад бара и налива и разнася питиетата на клиентите. Не веднъж и два пъти предотвратява и пиянски боища.

За мнозина това може и да е тривиална професия, но разумните хора си вадят поуки и научават нови неща дори в подобни ситуации. Същото се случва и с Фъргюсън, който в автобиографията си признава, че опитът му в кръчмата му е помогнал да разбира по-добре човешката природа. А това се оказало изключително важно в треньорската му професия.

Един от най-ранните примери за това се проявява през 1993 година. Сезонът във Висшата лига върви с пълна сила, а Манчестър Юнайтед не е печелил титлата от 1967-а. Нещата не вървят добре за "червените дяволи" и феновете започват да се съмняват в качествата на Фърги.

За една любопитна сценка от онзи сезон, в който всичко за Юнайтед се промени и започна доминацията на клуба в английския елит (според много, една от причините е привличането на Ерик Кантона от Лийдс), разказва Андрей Канчелскис. И точно тук си проличава подходът на Фърги към футболистите.

"Във втория ми сезон в Манчестър Юнайтед отборът бе изпаднал в лоша серия, дълга серия от загуби - разказва цитираният от webcafe.bg Канчелскис - Един ден Фъргюсън каза: "Тренировката утре се отменя, ще отидем за една вечер до голф клуба."

Когато пристигнахме, той каза: "Отидете да се настаните и след това ви искам всички долу." Слизаме, а той вече е в бара: "Какво ще пиете? Хайде, хайде, не му мислете много!"

Каза на бармана да се разкара и започна да налива на всички - на някои (включително и на мен) бира, а на другите вино. Наливаше професионално и с отношение: "Ето, заповядай, красавецо!" След като прочетох автобиографията му, разбрах защо го беше направил.

Пийнахме си добре. На следващата сутрин станахме, поиграхме голф, подишахме свеж въздух. Така всички се сплотихме. След това спечелихме титлата. Първата от 26 години, спечелена тогава от друг сър - Мат Бъзби. Градът полудя. Носеха ни ръце, а рок групата Status Quo дори ни посвети песен, в която се споменава и моето име."

Титлата през 1993-та бе първата от общо 13, които Фърги донесе на Юнайтед, заедно с още десетки трофеи, сред които и два от Шампионската лига. Това бе златната ера на "червените дяволи", в която тимът бе страшилище за всеки както на домашната, така и на международната сцена.

Велик треньор. Велик психолог. Велик човек.