Бруно Фернандеш е прекарвал времето си като дете, скандирайки за Боависта. Сега той е най-голямата надежда на Манчестър Юнайтед след Ерик Кантона. През този сезон 26-годишният халфима24 гола и 14 асистенции във всички турнири, постигнати само в 47 мача. Ще успее ли португалският магьосник да върне червените дяволи на върха? Ето какво е мнението му по този въпрос и много други.

Защо се присъединихте към Манчестър Юнайтед?
- Винаги съм искал да играя във Висшата лига. Няма да лъжа, Манчестър Юнайтед беше моят мечтан клуб. Постоянно следях Кристиано Роналдо и се запалих по отбора. Дори когато той напусна в посока Реал Мадрид, аз продължих да се интересувам от Юнайтед. Знам много футболисти, играли на „Олд Трафорд“. Това е един от най-големите клубове в света и когато бях по-малък, имах техен куфар, с който пътувах.

Как тези, които ви познават най-добре, описват личността ви?
- Ако трябва да кажа една дума, която ме описва най-добре, това е „изискващ“. Трудно е да бъде разбран, когато губя – в ужасно настроение съм. Такъв съм от малко дете и не съм се променил. Обикновено баща ми винаги се обажда след мач, без значение от резултата. Насърчава ме дори и при загуба. Той беше футболист, както и брат ми. Казват ми какво съм сбъркал и как да се справя по-добре следващият път.

Солскяер изисква много от вас. Какви са отнешнията ви с него?
- Добри, с всички треньори са супер. Да не забравяме, че и Майкъл Карик е част от щата, един чудесен бивш халф. Уча се от него и винаги го слушам когато говори с мен.

Какво ви казва Оле?
- Просто да бъда себе си. Да се наслаждавам и да действам в типичния си стил. Казвал ми е, че ме е гледал доста в Спортинг, и иска да съм същият и на „Олд Трафорд“. За мен е важно, че клубът ми има доверие.

Манчестър Юнайтед се подобри с вас, но какво още трябва на тима, за да спечели Висшата лига?
- Да печелим повече мачове, просто е. Трудно е в Англия, защото има много силни отбори. Всеки от тях има шанс да победи във всеки двубой. Вижда се от резултатите. Но ние вървим в правилната посока. Нямаме право да изпускаме толкова точки на „Олд Трафорд“, но сме втори, а в началото на сезона мнозина смятаха, че няма да се справим толкова добре. Хората казваха, че нямаме шанс да сме в челото на класирането, но ние игнорирахме всичко това. Бяхме уверени, че нещата ще се оправят и точно така се случи. Все още имаме доста път пред нас, но със сигурност се подобряваме.

Как се мотивирате?
- Изисквам много от себе си. Винаги искам да се подобрявам, да бъде по-добър и по-добър. Никога не съм доволен от представянето ми в даден мач, дори когато бележа или давам асистенция, защото знам, че мога да сторя и повече.

Във футбола има доста напрежение и интензивност. Как релаксирате?
- Спя. Когато имате малки деца, това е единственият шанс да си отпочинете. Гледам сериали, когато пътуваме някъде с отбора, но вкъщи си играя предимно с децата. Това е важно за мен, защото имаме много мачове и пътувания. Разбира се, гледам и доста футбол. Най-вече Боависта и Спортинг Лисабон, които са любимите ми отбори в Португалия. Особено Спортинг, защото там имам много приятели. Не пропускам срещи и от другите първенства, тъй като можеш да научиш по нещо от всеки двубой. Харесвам много футболисти и ги изучвам.

Кажете нещо за техниката ви на изпълнение на дузпа?
- Не съм единственият, който подскача преди да ритне топката, нали? Това не е движението на Бруно. Чувам, че все повече хора искат да изпълняват по същияначин. Радвам се, че съм един вид вдъхновение за други футболисти. Но най-важното за мен остава просто да пратя топката в мрежата.

Кой е любимият ви гол?
- Следващият, надявам се (смее се).

Индивидуалните отличия привличат ли ви?
- Най-важното е отборът да печели трофеи. За всеки футболист е добре да бъде отличен с награда, но никога не съм се целил например да бъда Играч номер едно на сезона във Висшата лига.

Как английският футбол толкова бързо пасна на стила ви?
- Казвал съм го и преди – отборът ми помогна много, за да справям толкова добре. Заради съотборниците ми нещата изглеждат толкова лесни за правене. В началото според мен хората в Англия бяха малко изненадани, защото не ме познаваха Най-важното за мен сега е да продължавам да се усъвършенствам.

Сравнете Висшата лига със Серия А и Португалия...
- Всяка лига е различна, дори манталитетът е друг. В Португалия има повече техника, а в Италия повече тактика. Хората казват, че Висшата лига е най-интензивна, но според мен навсякъде е така. Научих много в Италия, защото там се интересуват от най-малките детайли. В Португалия пък най-добре се изразих, защото имах свободата да показа качествата си. В родната ми страна мачовете са по-отворени, отколкото в Серия А. Там трудно се намират празни пространства. Тук В Англия някои отбори играят като в Португалия, а други като в Италия.

А извън футбола? Какъв е животът в Манчестър в сравнение с Южна Европа?
- Трудно е да се прецени, защото с тази пандемия всички сме затворени. Честно казано дори не съм разгледал центъра на Манчестър, но се адаптирах бързо. По-трудно е за децата ми, защото трябва да прекарват почти цялото си време вкъщи. Те така и не могат да разберат защо. Дъщеря ми е на четири. Трудно е да й обясня защо не може да научава нови неща и да посещава нови места. Или пък защо трябва да носи маска. За мен най-важното е, че мога да играя футбол и да върша това, което обичам.

Какъв бяхте като дете?
- Запален ултрас на Боависта. Подавах топките точно зад едната врата и скандирах заедно с феновете. Винаги съм харесвал да бъда част от атмосферата, която вдига футболистите. Станах фен на Боависта заради братовчед ми Витор, който беше техен юноша и стигна до първия отбор. Исках да вървя по стъпките му. Бях централен защитник като дете, до 15-годишна възраст. Не бележех много попадения тогава, но сега го правя.

Какво си пожелавате в професионален план?
- Да спечеля много трофеи с Юнайтед. В този клуб не мислим за нищо друго, той е създаден, за да печели. Стигнахме до няколко полуфинала, но ги загубихме. Време да направим следващата крачка.

Анди МИТЕН, Four Four Two, превод на в-к "Тема спорт"