Изминаха точно две години откакто Манчестър Юнайтед подписа с Бруно Фернандеш (27 г.) от Спортинг Лисабон. За да отбележи годишнината, сайтът на червените дяволи направи интервю с брилянтния номер 18.

 

Бруно, минаха 2 години за вас в Юнайтед – бързо ли излетя това време?

– Да, беше бързо. Мисля, че е очевидно заради ситуацията, която имаме в момента. С COVID и всичко останало времето лети малко повече, но като цяло бяха две добри години за мен.

 

Връщайки се назад, какво можете да си спомните от деня, в който подписахте?

– Всичко. Денят винаги ще бъде в съзнанието ми. Когато станах футболист на този огромен клуб, празнувах и рождения ден на дъщеря ми, така че винаги ще бъде специален ден за мен и по двете причини.

 

Феновете ви харесаха веднага. Това се случва рядко, но изненада ли ви изобщо?

– Не, аз просто трябва да си върша работата. Бях сигурен, че съм готов за този шанс. Ако ме питате, след първия ми сезон в Спортинг имах възможността да отида на други места, но тогава още не се чувствах готов за следващата стъпка. Затова изчаках и останах в клуба, тъй като усетих, че мога да израсна повече там. Когато получих предложението от Манчестър, вече бях наясно, че това е моментът да се преместя. Беше точното време и точната оферта за мен.

 

Колко разочароващ бе този период, в който стадионите бяха затворени за фенове?

– За мен беше мечта да дойда във Висшата лига и да видя атмосферата на стадионите. След 4-5 мача вече нямаше фенове. Това бе трудно за нас, защото на „Олд Трафорд“ винаги е невероятно. Невъзможно е да се опише. Затова мисля, че завръщането на публиката е най-доброто, което можеше да ни се случи този сезон.

 

Преживяхте някои невероятни моменти, но има ли такива, за които сте запазили по-особено място в съзнанието?

– Всичките! Не само хубавите, но и лошите, които също те правят по-добър. Очевидно мога да спомена първия гол, дебютния мач… Няма да забравя и първия път, когато бях капитан срещу ПСЖ в Шампионската лига. Това остави отпечатък, защото винаги е много важна стъпка в кариерата да изведеш с лентата отбора си на голям стадион, при това срещу толкова сериозен съперник и в най-елитното състезание. Мисля, че тези три момента ще останат повече в съзнанието ми – първи гол, първи мач и първи път, когато бях капитан. Все още обаче чакам най-доброто, което предстои.


 Не може да не признаем, че програмата е безмилостна за вас – дълги пътувания с Юнайтед в Европа, съчетани с тези в националния отбор…

– Това е, което искам. Ще почивам, когато се откажа. Сега е моментът да играя колкото се може повече и да дам всичко от себе си.

 

Споменахте семейството. Свикнахте ли с живота в Северозападна Англия?

– Разбира се. Дъщеря ми е много щастлива в училището и започва да говори английски. Аз наистина се радвам за нея. Първите няколко дни в клас бяха трудни, защото не разбираше езика, но постепенно си намери приятели и всичко останало. Наближава моята годишнина в клуба и нейният рожден ден, така че подготвям голямо парти. То ще е за нея и всичките й приятели. Това е най-важното за мен. Дъщеря ми е щастлива, жена ми също, както и моят син. Ако те са доволни, аз също ще бъда силен на терена.

 

Манчестър е много различен спрямо Лисабон, но има ли неща тук, които харесвате повече – вероятно не е времето!

– (Смее се) Мисля, че това е най-трудното за нас. Идваме от топла страна, а тук е наистина студено! Бил съм в Удине, където през зимата също може да вали много сняг и дъжд. Очевидно и за децата е трудно да ги накараш да си останат вкъщи, когато искат да излязат и да играят навън.

 

Говорите за подкрепата на семейството – често ли идват на мачовете, за да го правят лично?

– Да, присъстват почти всеки път. Откакто малката тръгна на училище, не идват на нощните двубои, защото тя си ляга рано. Налага се да ме подкрепят от дистанция. Ако обаче играем в събота, могат да дойдат, защото предстои неделя и няма училище.


 Ако можехте да преиграете някой мач, кой би бил той?

– Вероятно финалът на Лига Европа, защото чувствах, че бяхме по-добри, но загубихме. Все пак поздравления за Виляреал. Те също направиха добър мач. Но за мен е очевидно, че бих искал да го изиграем отново. Сигурен съм, че щяхме да спечелим.

 

А на кой мач, игран на празни трибуни, най-много искахте да имате фенове?

– Не знам. Не правя разлика с нито един момент или съперник, защото всеки мач е важен и носи същата радост като другите. Вероятно обаче за феновете щеше да е хубаво да се насладят на 6:2 срещу Лийдс.

 

Какво означаваше отново да станете Играч на годината в Юнайтед през миналия сезон?

– Разбира се, че винаги е важно да печелиш индивидуални трофеи. Всеки иска да вдига отборните отличия, но очевидно личните такива помагат да се издигнем като футболисти. Те дават още повече увереност, за да продължим да работим и да се борим. След такова признание не бива да забравяш, че очакванията ще стават все по-високи всеки ден.

 

Знаем, че обичате футбола. Все още ли гледате много мачове?

– Да. Всеки път, когато имам възможност, го правя. Независимо дали е Висшата лига, Чемпиъншип, Португалия, Испания или Франция. Имам приятели на много места защото португалците са навсякъде по света! Харесва ми да ги гледам как играят, защото по този начин самият аз се уча от различни стилове и отбори.

 

Казахте след головете ви срещу Астън Вила (2:2), че те не означават нищо, защото не получихте трите точки – винаги ли е бил такъв манталитетът ви?

– Казах го, защото за мен най-важен винаги ще бъде отборът. Очевидно като играч всеки иска да има добри показатели. Никой не може да каже, че това не го интересува, но аз съм от тези, които предпочитат победа пред гол или асистенция. Ако не, обичам да играя тенис или каквото и да е, за да го правя за себе си. Ще се радвам, ако не вкарвам толкова голове, но винаги получаваме трите точки.

Какви са амбициите ви сега?

– Амбицията е същата. Искам да печеля трофеи с клуба. Това винаги ще бъде в съзнанието ми до последния ден. Не знам колко ще остана но дотогава ще вярвам, че мога да печеля трофеи с този клуб. Сигурен съм, че можем. Клубът и феновете и самите ние го заслужаваме. Трябва да вървим стъпка по стъпка, да разберем, че притежаваме нужните качества и да ги използваме.

 

Може ли да се случи още този сезон?

– Във Висшата лига вече сме твърде далеч. Трябва да бъдем реалисти. Ще се борим за Топ 4 в Англия. Не ме интересува какво мислят хората, но според мен имаме шанса да спечелим Шампионската лига или ФА къп. Разполагаме с качествата да успеем.

 

Адам МАРШАЛ
manutd.com

Превод на "Тема спорт"