Рио Фърдинанд отлично си спомня онова неприятно чувство на вцепенение, което го обхваща след като научава, че е изиграл последния си мач за Манчестър Юнайтед.

Главният изпълнителен директор на клуб Ед Уудуърд му го сервира само 10 минути след края на двубой от Висшата лига край Южния бряг.

Фърдинанд стана шесткратен шампион на Англия по време на знаменития си престой на "Олд Трафорд", който продължи повече от десетилетие. Но краят на елегантния централен защитник в състава на "червените дяволи" настъпи внезапно в края на кампанията 2013/14.

свързани статии

43-годишният Рио, който продължи кариерата си в Куинс Парк Рейнджърс след напускането на Юнайтед, не крие, че и до днес му е болно заради начина, по който Уудуърд е постъпил с него. 

Говорейки пред своя FIVE YouTube channel, цитираният от webcafe.bg Фърдинанд каза: "Играехме със Саутхемптън като гости и бях питал на няколко пъти преди това дали ще получа нов договор или не. Казаха ми, че мениджърът още не се е адаптирал и не се знае какво ще стане. Видич вече знаеше, че няма да преподпише.

Клубът беше казал на Вида, че няма да остане, на Патрис Евра, че не остава, на Райън Гигс - също. В този момент си тръгваха трима или четирима големи характери. Говорим за лидери и капитани на отбор, който се нуждаеше от силни фигури.

свързани статии

И си мислех, че ако всички те си тръгнат, тогава има шанс аз да остана, защото не могат да си позволят да ни пуснат всички. Би било умопомрачително, ако се разделят с всички нас. Някак си не можех да го проумея. Но накрая всички бяхме аут!

Главният изпълнителен директор по това време, Ед Уудуърд, влезе в съблекалнята. Обикновено директорите влизаха и казваха нещо от сорта: "Добра работа". Но той просто дойде при мен и ми сервира: "Слушай, между другото, няма да ти подновим договора". И това 10 минути след мача със Саутхемптън.

Бях просто вцепенен. Няколко от играчите ме видяха да говоря с него и видяха реакцията ми. Не съм много добър в това да крия какво чувствам за нещата, така че седях в съблекалнята като ударен от гръм.

И, слушайте, физически вече бях окапал, знаех това. Но все още чувствах, че имам какво да дам на клуба, след като споменатите играчи си тръгваха. Имаше още какво да предложа и да дам на съблекалнята. Спомням си как някои от момчетата цъкаха с език и казваха: "Уау, това е позор. Не мога да повярвам!"