Ливърпул е сам срещу всички

Висшата лига се завръща по-късно от всякога. Вероятно титлата ще бъде спечелена от един от двата отбора, за които сами се досещате. Познатите 4 тима пък ще влязат в битка за другите две свободни места за Шампионската лига. Половин дузина клубове, от своя страна, ще се борят да оцелеят. Английският елит на хартия изглежда ясно стратифицирана дивизия. С изключение на този сезон обаче, в който нищо не изглежда толкова сигурно, колкото обикновено.

Защото времената, в които живеем, не са нормални. Отсъствието на фенове на пръв поглед не направи голяма разлика, а в случая на Арсенал дори подейства мотивиращо, защото момчетата на Микел Артета се отпуснаха без постоянното мрънкане на феновете на „Емирейтс“.

Но по-големият проблем е съкратеният сезон и натовареният график с мачове. За тези, които имат и европейски ангажименти, това ще бъде особено изтощителна кампания. Така че все по-често може да се получава разминаване между очакване и резултат, а освен това има сериозна заплаха от умора за шестте най-добри клуба, когато дойде пролетта. Но какво ни показва един по-подробен поглед към настоящия сезон?;

ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА ТИТЛАТА

Ливърпул срещу всички останали – това е мотивът на предстоящата кампания. Най-вероятната заплаха за короната на червените е Ман Сити, въпреки че задачата да се компенсират 18 точки разлика не е никак лесна. Проблемите на Сити през миналия сезон бяха в двете наказателни полета, както обича да казва Пеп Гуардиола. Трансферът на Нейтън Аке отчасти ще помогне в защитен план, но по-голямото главоболие е липсата на преса върху топката по-нагоре по терена. На Сити му липсваше безпощадност пред гола. Имаше редица двубои, в които гражданите създаваха, но не материализираха. Лошата новина е, че Серхио Агуеро, който вече е на 32 и често е преследван от контузии, не може да носи бремето на постоянен източник на попадения завинаги. И все пак Сити е ранено животно и ще даде всичко от себе си да си върне титлата.

Единственият трансфер на Ливърпул пък бе гръцкият ляв бек Костас Цимикас, който ще облекчи тежестта върху Анди Робъртсън. За мърсисайдци най-голяма грижа създават резултатите в края на сезона, макар заключението, че титлата бе спечелена много рано, да предлага някои смекчаващи факти. Битката за короната вероятно ще бъде малко по-различно състезание, отколкото през последните 3 сезона. Като се има предвид сгъстеният цикъл, е трудно да се повярва, че някой измежду Ливърпул и Сити ще може да запази консистенцията си и да натрупа над 95 точки.

Може би Челси, след това лято на харчове, също може да отправи предизвикателство. От атакуваща гледна точка това трябва да е вълнуващ сезон за сините след покупките на Зиеш, Вернер и Хаверц. През миналия сезон обаче Челси се защитаваше като отбор от втората половина на класирането и това трябва да бъде поправено.

Времето на Оле Гунар Солскяер в Юнайтед премина през три отделни фази – първата и третата бяха добри, а втората никак. Дони ван де Беек добавя дълбочина в средата на терена, но все още има много въпроси относно състава, на което трябва да се обърне внимание, особено в защита. Умората беше ясен минус в края на миналия сезон, тъй като Оле избираше едни и същи титуляри за всеки мач. За Челси и Юнайтед обаче отправяне на предизвикателство за титлата е повече пожелание, отколкото реална възможност.

В ПОДНОЖИЕТО НА ВЪРХА

Успех в Къмюнити шилд никога не е било адекватен мерител, но начинът, по който Арсенал победи Ливърпул (макар и с дузпи), изглежда дава допълнителни доказателства, че поне на терена топчиите са поели по правилния път под ръководството на Микел Артета. Проблемът с небалансирания състав обаче ще преследва испанеца през целия сезон.

Тотнъм завърши шести и донякъде намери част от формата си в края на кампанията. Двете летни покупки Хойберг и Дохърти са по-скоро солидни и необходими, а не грандиозни, но това може да е за добро. Доколко Жозе е способен да развие който и да е отбор в съвременната епоха остава дискусионно.

През почти цялата минала кампания Лестър беше в Топ 4, но формата на лисиците се влоши в заключителните етапи. Дали това е било регресия към средната стойност, или по-значима тенденция, предстои да разберем. Междувременно Уулвс може да се възползват от отсъствието на европейски футбол, след като платиха цената през миналия сезон от участието си в Лига Европа, което продължи повече от година. Не трябва да се пропуска и Евертън. Оптимизмът се възцари с назначаването на Карло Анчелоти, а през този сезон полузащитата ще бъде доста по-динамична с привличането на Хамес, Дукуре и Алан.

БИТКАТА НА ДЪНОТО

Фулъм неизбежно изглежда най-застрашен. Белезите от последното незабавно изпадане няма да бъдат лесно изтрити. УБА като новак също вероятно ще има проблеми. В защита дроздовете изглеждат добре, но липсва реално качество в атака. Третият изпадащ е по-трудно да бъде посочен. При Лийдс с Марсело Биелса имплозия винаги е възможна. Брайтън показа признаци на подобрение през миналия сезон, но ниският бюджет го прави уязвим. Кристъл Палас приключи кампанията мрачно и всичко зависи от това дали Рой Ходжсън може бързо да промени траекторията. В голяма опасност е и Уест Хем, чийто състав все още е несъгласувана комбинация от амбициозност и обикновеното.

Материал на "Тема спорт"