Главният стадион в Будапеща някога се казваше "Непщадион" (в превод стадиона на народа). Огромният монолит от комунистическата епоха, покрит с мрамор, е мястото, където магическите маджари победиха Англия със 7:1 през 1954-та. Преди няколко години съоръжението бе разрушено и заменено от "Пушкаш Арена", който за една нощ се превърна в дом на РБ Лайпциг - клуб от съседна Германия, създаден от компания за напитки, за да заобиколи правилата за собственост в Бундеслигата. Ако търсите перфектна моментна снимка на европейския футбол през 2021-ва, то тогава това е доста добра отправна точка за начало.

Но не само обстановката добавяше дезориентиращ неотеричен блясък. Докато Ливърпул маневрираше покрай красив, но крехък РБ Лайпциг, във вълнуващ и силно напрегнат първи осминафинал, беше възможно да се види визията за близкото бъдеще на играта или вероятно нейното настояще. Смели и високопоставени крайни бранители, спиращи дъха подавания, вратари, осмеляващи се да стигат до центъра на терена, една 90-минутна борба за територия и инерция.

Може би точно така изглежда футболът сега, поне в елитния си край. Юлиан Нагелсман може да е прииждащата сила и да е поле на нови идеи и преопаковани стари. Но Ливърпул и Юрген Клоп доказаха, че те все още са повече от способни да повишават играта си на нужните нива. В известен смисъл готовността на Лайпциг да се бори по идентичен начин със съперника вероятно беше ключът към триумфа на мърсисайдци.

Подобна беше историята в Бергамо по време на груповата фаза, когато Ливърпул удари с 5:0 Аталанта. Шампионската лига може да се почувства като глътка свеж въздух за червените. Добре е, че те на моменти могат да се отделят от Висшата лига и да осъзнаят, че футболът може да бъде повече от 10 струпани защитници на противниковия отбор. Ливърпул се радва, когато отборите се опитват да играят срещу него, което вероятно е причината толкова малко да се притесняват.

А полуфиналистите в Шампионската лига от миналата година със сигурност дойдоха в Будапеща да играят. Нагелсман използва постройка 3-1-4-2, която беше близка до онази, с която действа през 2017-а на "Анфийлд" като треньор на Хофенхайм.

И много скоро стана ясно, че битката по фланговете ще бъде ключова. Левият бек на биковете Анхелиньо имаше ранна добра проява, след като проби покрай Александър-Арнолд и подаде към Дани Олмо, който нацели гредата. Крайните защитници на германците опитваха високо да пресират колегите си от Ливърпул в тази зона и да ги принуждават да чистят топката напред. Но има и риск в този подход, защото ако се измъкнете от натиска и изведете бързо коженото кълбо, често могат да се генерират ситуации трима на трима.

Това стори Александър-Арнолд в 15-ата минута, но Мохамед Салах не се справи добре. От средата на първата част Ливърпул започна да облекчава играта си Джордан Хендерсън, втренчен в мрачната перспектива да прекара остатъка от кариерата си като централен защитник, ни почерпи с прекрасна селекция от дълги топки и подавания. На тъчлинията Клоп диво махаше с юмруци, правеше грозни гримаси и пръскаше въздуха с нецензурирани думи. С просто око се виждаше, че той се наслаждава.

След като си спечели правото да играе, Ливърпул получи награда за своето надмощие през второто полувреме. Подбуден от перфектната контрапреса на мърсисайдци, капитанът на Лайпциг Марсел Забицер сбърка и подаде топката на Салах, който откри в 53-ата минута.

Малко по-късно отличният Къртис Джоунс пробва висок пас към Садио Мане. Процентът топката да стигне до сенегалеца бе нисък. Но Норди Мукиеле сбърка и се втурна да я отиграва от въздуха, след което се подхлъзна. Мане напредна и вкара за 2:0.

И така Ливърпул преоткри малко от своята енергия. Висшата лига със сигурност е загубена кауза, но седма европейска купа не е извън възможностите на мърсисайдци. Ако някои от играчите им се възстановят по-скоро, ако измъкнат някои трудни мачове и най-вече ако натрупат чувство за цел и интензивност, то този особен сезон може да завърши по добър начин. На този етап най-важното е, че червената машина отново е тук. В Будапеща Ливърпул си върна чувството на радост, сила и вълшебство. 

Джонатан Лю, "Гардиън"
Превод на "Тема спорт"