Ще има момент в следващите дни, когато Джордан Хендерсън ще се чувства меланхоличен, борейки се с усещането, че нещо му липсва. Капитанът на Ливърпул започна да го изживява едва преди няколко години, но колкото повече са моментите като в неделя следобед, толкова по-остра става празнотата.

„Когато стигнете върха, след това получавате симптоми на отнемане. Прекрачвате границата и има огромно облекчение, но след това започвате да си мислите: „Искам да го направя отново“. Триумфът има голямо значение“, каза Хендерсън преди време. Той не е единственият с такова мнение. Този отбор на Ливърпул е пълен с изключителни играчи, свързани от желанието да съберат колкото се може повече трофеи. Те признаха, че спечеленото досега при Юрген Клоп не отразява техните таланти.

Ето защо резултатът от финала за Купата на лигата бе толкова важен. Загуба от Челси можеше да убие инерцията, която придобиха през последните 2 месеца. А освен това мечтата за куадрабъл щеше да се разпадне при първото препятствие. Червените си разменяха удари с превъзходен опонент в един великолепен мач, по време на който мърсисайдци бяха до ръба на няколко пъти – Мейсън Маунт удари греда, а 3 попадения на Челси бяха отменени. Ако някой от тези инциденти бе на милиметър в обратна посока, шансът за преследване на безсмъртието приключваше. Празнотата, която Хендерсън и компания щяха да почувстват, щеше да произтича от провал, а не от избледняване на еуфорията.

Но Ливърпул намери начин да спечели. От самото награждаване можеше да се види какво означава това за момчетата на Юрген Клоп. Тази група има чувство за победа, подчертано от Върджил ван Дайк, който показа на германеца наградата за Играч на мача. А мениджърът изрева одобрително, пляскайки защитника по гърба за добрата му работа.

свързани статии

Всичко това подчертава, че този отбор е в настроение да атакува останалата част от сезона, знаейки, че може никога повече да не получи такъв шанс. Историята ви казва, че постигането на куадрабъл е невъзможно, но това, което ще даде надежда на Клоп, е фактът, че всеки член на неговия тим допринася.

Рекордният девети триумф в Купата на лигата не би бил възможен без Каомин Келъхър например. Това беше мачът на ирландския вратар, който започна със зашеметяващо спасяване още в 6-ата минута след удар на Пулишич. Образът на Келъхър ще бъде поставен върху стенопис на тренировъчната площадка скоро, а без изявите му в предишните кръгове срещу Лестър и Арсенал това пътуване до „Уембли“ нямаше да е възможно. Имаше аргументи като титуляр да започне Алисон, но това никога не е било в ума на Клоп.

Той обаче не беше сам. Резервният защитник Ибрахима Конате и тийнейджърът Харви Елиът бяха безстрашни и се разписаха от бялата точка, когато напрежението беше голямо. Спечелването на първия трофей през този сезон ще донесе облекчение – Александър-Арнолд настоя, че това е минималното изискване за клуба. Но натискът остава, защото всеки мач, който Ливърпул играе сега, ще носи огромно значение.

Днес идва двубой с Норич в петия кръг на ФА къп, а през следващия уикенд е сблъсъкът с Уест Хем във Висшата лига. Червените имат пълно право да мечтаят сега. След няколко дни Хендерсън ще се ядоса, че шумът от вдигането на трофей за момента е изчезнал, но от това, което видяхме през 2022-ра, няма да е последният път, когато капитанът на Ливърпул ще вдигне купа над главата си. Червените имат окото на тигър, те са гладни и предстоят много големи дни.


Доминик Кинг, "Дейли мейл"
Превод на "Тема спорт"