26 юли 2010 г. стадион "Сантяго Бернабеу", Раул Гонсалес Бланко не е с костюм, а с обикновена тениска, но лицето му е тъжно. За последен път той стъпи на тревата на стадиона, на който игра 16 години за Реал Мадрид. Но онова не беше сбогуване, защото връзката между Раул и Реал ще е завинаги.

Просто тялото му емигрира в Германия, за да заиграе за Шалке 2 години. Но духа му си остава на "Бернабеу". Той е пропит във всяка стена на този стадион. В съблекалнята на домакините, във всяка линия на наказателното поле, във всеки невъзможен обрат постигнат от Реал. Защото духът на Раул е наследството на Реал и ще си остане на "Бернабеу" завинаги.

Изминаха 1123 дни откакто нападателят за последно стъпи на тази трева, но тази вечер той се завръща. Раул отново ще танцува на зеления дансинг със своя номер 7 на гърба и с капитанската лента. Само че не на Реал, а на настоящия му клуб Ал Саад.

След 741 мача и 323 гола за Реал, няма да има фен на трибуните, който да не аплодира Раул. Резултатът няма значение. Независимо дали Реал ще подобри рекорда на Шалке, който победи Ал Саад с 9:0. Мачът е много по-важен, защото Реал отдава почит на една голяма своя легенда.

"Ще бъде емоционално. Изминаха 3 години откакто напуснах Реал, но хората не спряха да ми показват обичта си. Утре (б.р. днес) ще е специален ден", обяви Раул.