Най-добрата представа за това как Карло Анчелоти управлява големите мачове дойде след края на редовното време в сблъсъка на „Бернабеу“ между Реал и Ман Сити. Резултатът бе 2:1 и предстояха продължения. Докато Пеп Гуардиола подреди играчите си в кръг, обяснявайки какво точно да направят, италианецът спокойно отиде до Марсело и Тони Кроос на резервната скамейка и ги попита кого смятат, че трябва да вкара в игра.

Разбира се, ако Белия балет беше загубил този мач, лесно бихте могли да превърнете този анекдот в приказка за пасивността и безпомощността на Анчелоти. Татко Карло е видял и направил всичко на клубно ниво и въпреки това той често признава, че първата тайна на управлението е да имате малко късмет.

Въпреки това има нещо изумително – в най-важната точка от полуфинал в Шампионска лига вие решавате да делегирате последното си голямо решение на вашите старши играчи. В съвременното треньорство преобладава контролът – на топката, на ситуацията, на високия стрес. И все пак в този момент Анчелоти се отказа от контрола и предаде ключовете за решението на своите футболисти. „Това го описва перфектно като треньор“, каза след това Кроос.

свързани статии

Естествено, това говори за популярната карикатура на Татко Карло като мениджър от спокойното, безгрижно училище. Веселият чичо, който пуши пури. Тип човек, който може да поправи всичко, който инстинктивно знае как да работи. До голяма степен това спокойствие е фасада и персона, която е толкова внимателно изработена.

Анчелоти не просто обича футболистите си. Той им се доверява – не само да изпълнят плана му за игра, но и да го разработят. Не просто да усвоят посланието му, а да го предадат и да го направят свое собствено. Което не е по-малко смел или плашещ ход от планирането на всеки детайл до n-та степен. Това е просто различна форма на смелост. Това е смелостта на вярата.

Има една история от дните му на треньор на Милан, която Анчелоти постоянно разказва. Тогава той имал приятната дилема как да настани четирима полузащитници от световна класа в една и съща халфова линия – Пирло, Зеедорф, Кака и Руи Коща. И италианецът им заявил: „Трябва вие да решите как да стане. Или някой от вас ще бъде на пейката всеки мач“. И така с помощта на Татко Карло този квартет донесе на росонерите Шампионската лига през 2007-а и „Златната топка“ на Кака. Може би този подход наистина работи само в клуб, където талантът блика, както онзи отбор на Милан и сегашния на Реал.

Има и нещо забележително в начина, по който Анчелоти успя да омиротвори и обедини клуб, чиято вътрешна политика и външни шумове докара част от най-добрите треньори в света до разруха. Припомнете си състоянието, в което бяха кралете миналото лято, когато той пое юздите – финансово затруднени, сипеха се ругатни от целия свят по тях заради проекта Суперлига и отчаяно се нуждаеха от възстановяване. Рамос и Варан напуснаха и взеха със себе си 26-годишния си опит в Реал.

 

Голяма част от заслугата за титлата в Ла Лига и достигането до финал в ШЛ е на неговите стожери – Модрич, Бензема и Куртоа, които бяха отлични. Но всъщност италианецът тихомълком изгради фронтовата си линия около експлозивните Винисиус и Родриго (и двамата са на 21). Даде на Едер Милитао (24) редовна роля в защита. Довери се на Феде Валверде (23) в халфовата линия. А по-възрастните футболисти като Иско, Азар и Марсело тихомълком бяха освободени от полето.

До голяма степен това е атмосферата, която Анчелоти създаде. Такава, в която стресът е тежест, а не предпоставка. Такава, в която той не твърди, че има всички отговори. Такава, която просто приема, че всички ние трябва да преминем, животът е твърде кратък за дребни вражди. „Във футбола съм от 1977-а. Нямам нито време, нито желание да се бия“, каза по-рано този сезон Татко Карло.

Вероятно подозирате, че Анчелоти не го е грижа за наследството, което е издълбал зад себе си. Че не му пука за многото критици, които през годините са го подигравали като измита реликва и отживелица. Е, италианецът вече спечели титли в 5 страни, обичан е по целия свят и е на прага да стане първият треньор, триумфирал в 4 Шампионски лиги. Ако това е остаряло, има много млади треньори, които биха искали да са на мястото му.


Джонатан Лю, "Дейли мейл"
Превод на "Тема спорт", заглавието е на Gol.bg