По време на световното първенство през 1986 година, Ектор Енрике се разхожда из базата на отбора, обмисляйки плана за следващия мач, когато, изведнъж, маскиран човек се нахвърля върху него.

Енрике изпада в ужас, докато не разбира какво всъщност се случва. Това е просто поредната пакост в изпълнение на съотборника му Диего Марадона, който се залива от смях на реакцията на Ектор, докато сваля маската на горила от лицето си.

"Той беше забавен човек - разказва Енрике пред The Independent за легендата, която загубихме в края на ноември на само 60-годишна възраст. - Винаги се шегуваше."

Точно като такъв - като шегаджия, скромен, но интелигентен човек и прекрасен съотборник го помнят много от съотборниците му. Смехът е неразделна част от всяка съблекалня, в която влезе Марадона.

свързани статии

"Бях много нервен, защото щях да се срещна с Диего Марадона! - казва още Енрике за предстоящата им среща на тренировъчния лагер преди Мондиал 86. - Той беше моят идол.

Не знаех как да го поздравя. Дали да го целуна по бузата, само да се здрависаме или просто да му помахам отдалеч? Но Марадона ме улесни. Той просто ме прегърна, сякаш сме се познавали цял живот. Отнасяше се с мен като с един от отбора, като с равен колега. Това ме изпълваше с положителни емоции и радост."

Въпреки огромния си талант и неизмерната си класа на терена, Марадона се държи еднакво добре с всичките си съотборници. Винаги е готов да помогне и да вдъхне увереност на всеки.

"Той никога не ни викаше - споделя още Енрике. - Разбираше, че можем да допуснем грешка и че не притежаваме качествата, които той има. Никога не се е отнасял с неуважение към нас. Затова и всички го обичахме и ценяхме толкова много."

Според д-р Оскар Маньоне - бивш психолог, който работи с Марадона в Бока Хуниорс и националния отбор на Аржентина, Дон Диего е бил истински лидер, който се грижи за съотборниците си.

"Виждал съм го как се държи в съблекалнята. Той е от т.нар. позитивни лидери - казва Маньоне. - Неспирно повтаряше, че е щастлив да играе с тези момчета, а не очакваше обратното.

Постоянно се опитваше да извади най-доброто у съотборниците си. Познаваше отлично качествата им. Никога не прекъсваше треньора, когато той говореше, въпреки че самият той винаги е бил натурален мотиватор. Винаги беше позитивен, независимо дали отборът печелеше, или губеше.

свързани статии

Той беше различен от Меси, който също е велик играч, но не е лидер. Той няма това качество да говори с хората и да ги утешава в тежките моменти. Той се затваря в себе си. Докато Марадона беше по-силен. Играчите му имаха пълно доверие. Те бяха като фенове, които имаха шанса да играят заедно с него.

Нямаше образование, но беше много интелигентен. Можеше да оцелява. Израсна в много опасен квартал, където хората са изключително бедни и лесно можеш да пропаднеш. Но Марадона си вземаше поука от всичко. И затова беше много щедър."

А може би най-доброто описание за това какво е чувството да играеш рамо до рамо с него дава Енрике.

"Да играеш с Марадона е все едно да вечеряш със семейството си и изведнъж да се появи Христос и да седне да се храни с вас. Същото беше чувството да си негов съотборник. Сега мога да умра щастлив, защото знам, че съм играл с Марадона."

Материал на webcafe.bg

Галерия
25 | 33
Почина Диего Марадона