Дани Алвес: Преживял съм исторически моменти срещу Реал

Дани Алвес (38 г.) излъчва харизма в изобилие. Човекът от Жуазейро обича да говори за футбола, „който ми спаси живота”, както никой друг, и за Барса. Враг на клишето, бразилецът анализира клуба в искрено интервю за „Спорт“.

Алвес, вие сте футболистът с най-много титли в историята (44), най-възрастният играч, изиграл официален мач и отбелязал гол за Барса. Откъде този глад за отличия, който винаги ви е характеризирал?
– Мисля, че това е демонстрация на постоянство, на уважение към професията си, на любов към това, което правиш. Когато реших да играя футбол, винаги съм искал да дам най-доброто от себе си, докато не почувствам, че всичко свършва. Желанието ми все още е непокътнато. Небето е границата. Човекът живее, поставяйки лимити, но аз вярвам, че трябва да бъдем неограничени всеки ден. Трябва да разчитаме на желанието си, а не на това, че някой ни казва, че не можем да направим едно или друго. Това, което излиза от мен в момента, е да продължа да играя и да му се наслаждавам.

Как се случи завръщането в Барса?

– Когато прекратих договора си със Сао Пауло, реших да си почина, за да планирам следващата си стъпка. Имах опции в Бразилия и в други отбори. Исках да се върна в Европа, за да отида на световното първенство. Единственият начин да увелича шансовете си бе да играя на голяма сцена, каквато безспорно е Европа. Исках да покажа, че все още си заслужавам, че все още правя нещата така, както винаги съм ги правил. Чаках пазарът да отвори, за да мога да избера къде да отида. Не съм си представял, че може да е Барса, но имах известна тръпка. Изпратих съобщение на Жоан Лапорта, вече неведнъж му бях казвал, че съм свободен и че мога да помогна. Той разбираше трудността на момента, че клубът не върви и че наемането на 38-годишен играч не е най-доброто възможно послание. Хората забравиха обаче, че този играч се казва Дани Алвес.

След 400 мача с екипа на Барса, все още ли сте същият футболист, който пристигна на „Ноу Камп“ през 2008-а?
– Футболът е като живота: един детайл променя всичко. Никой няма моята енергия. Мога да го гарантирам. Винаги се опитвам да карам хората да си прекарват добре, тази професия е за това. Ако ви е приятно и на хората около вас им е добре. Нищо не се е променило на ниво енергия, желание, щастие и постижения. Изградих невероятна кариера, стигнах до върха. Нямам време за губене, върнах се в най-добрия клуб в света. Футболът и животът ми върнаха всичко, което съм направил за този клуб. Аз съм единственият исторически играч на Барса, който нито се сбогува, нито има официална снимка с трофеите.

Има ли някаква конкретна причина?
– Защото не исках. Имах чувството, че ще се върна. Времето минаваше и завръщането ми се усложни трябва да сме реалисти. Беше сега или никога. В крайна сметка, за щастие, всичко мина добре.

Пристигнахте в ранен отбор, в криза на резултати и идентичност. Сега Барса навъртя 15 мача без загуба в Ла Лига и вкара четири на „Бернабеу“. Това 4:0 ли ви кара да продължите?
– Други неща също ме вълнуват, но трябва да призная, че и това 4:0 също (смее се). Преживял съм исторически моменти срещу Реал Мадрид. Това 4:0 беше специално, защото беше знак, че се връщаме в най-добрия възможен сценарий. Барса е в битката и вълнува хората, независимо какво ще постигнем в края на сезона. Феновете идваха на „Ноу Камп“, без да знаят какво ще видят. Уважението към клуба беше загубено. Вече всички знаят, че сме конкурентен отбор. И че ще се потим за фланелката.

Какъв беше ключът към тази метаморфоза?
– Настроението се промени. В Барса трябва да идвате на тренировка с мисълта, че имате най-добрата работа в света. Че трябва да страдате през седмицата, за да можете да се насладите на мачовете. Единственото нещо, което направихме,бе да накараме отбора да разбере, че ако не натиснем сега педалите, кога ще го направим? Ако не се трудим всеки ден, е лошо.

Какво беше настроението, когато пристигнахте?
– Попаднах в съблекалня с ниско самочувствие. Не можете да се представите най-добре, ако не вярвате в себе си. Много е важно да чувстваш, че си по-добър, по-интересен от другите играчи. Това е психологически проблем. Когато умът е слаб, това, което идва отвън, може да ви унищожи.

Как намирате треньора Шави?
– Едно от нещата, които най-много харесвам, е, че дори в треньорския щаб има два блока, единият по-опитен, а другият по-млад. Тази комбинация е необходима за поддържане на традицията и в същото време младите да започнат революцията. Не е нужно да бързате с процеса, трябва да е естествено. Това не е спринт на 100 метра, а маратон. Хармония, баланс и уважение.

Много по-различен ли е Шави сега, отколкото като играч?
– Тайната му е упоритата работа. Трябва да се борим, да правим това, което винаги сме правили. Единственото, което се промени, е, че вече е треньор. Неговата гледна точка е същата, както, когато играеше. За първи път откакто съм в Барса, работим много усърдно.

Повече, отколкото при Гуардиола?
– Да. С никого не сме работили така на физическо ниво. Също така е важно да се отбележи, че футболът се промени. Гуардиола имаше много добри играчи и не трябваше да тичаме нагоре-надолу. Отнемахме много топки в полето на съперника. Сега се нуждаем от добър физически тонус. Работата, която вършихме преди, не ни е достатъчна.

Има ли прилики между Гуардиола и Шави?
– Вече казах преди десет години, че Шави ще бъде новия Гуардиола в Барса. Заради това как той разбира играта, заради адаптирането на футбола му към настоящите нужди и защото познава тази „къща“. Шави знае каквоенеобходимо тук. Винаги трябва да намерите добри изпълнители, за да приложите стила на практика. Това е голямата тайна на добрия треньор.

Предполагаме, че треньорът ви е помолил да действате като лидер…
– Шави не трябва да ме моли за нищо. Той вече ме познава, както и аз него. Шави знае какво харесва и какво очаква от мен. Да бъда лидер е нормално за мен, това е естествен житейски процес. Казвам на съотборниците ми да се огледат и да оценят това, което имат. Нашата професия е най-добрата. Футболът спаси живота ми и на семейството ми. Опитвам се да предам това на младите. Можем да променим живота на другите хора. Това е много повече от мач през уикенда.

Какво означава за вас Лапорта?
– За мен Жоан е най-добрият президент, който клубът е имал, откакто съм част от неговата история. Той усеща Барса във вените си и страда много, когато нещата не вървят добре. Винаги ще търси начин как отборътда се подобри. Трябва да му свалим шапка. Радостно е да видя как някой, който обича този клуб, който търси най-доброто, грижи се така, че всичко да върви добре. В крайна сметка той прави този клуб по-голям. За да бъдеш президент, не е нужно да спираш да бъдеш себе си. Същото като да си играч. Хората ме мислят за луд 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Не е така, само 24/6,5 (смее се). Изглежда, че за да бъдеш уважаван, трябва да се правиш на луд. Приспособявам се към света и съм си аз. Но също така съм много наясно със света и неговите проблеми.

Как приехте факта, че не бяхте картотекиран за Лига Европа?
– Сигурен съм, че за Шави е било трудно, колкото и за мен. Казах му – „Не се чувствай зле“. Всички сме в една и съща лодка, опитвайки се да възстановим Барса. Той знае, че ме е „прецакал“, аз не го приех добре, но уважих решението.

Има различни спекулации, трябва ли да се харчат толкова милиони за Мбапе или Холанд?
– Бих заложил на Килиан. Той изглежда по-завършен във всеки аспект. Ако искате да направите огромна инвестиция, трябва да го направите за най-добрия. Ако зависеше от мен, бих заложил на Мбапе, не на Холанд.

Луис МАСКАРО, „Спорт“, превод: "Тема:Спорт"