Новият дрийм-тийм на Барселона е шампион на Европа.

Каталунците успяха да обърнат резултата срещу Арсенал и с голове на Самуел Ето'о и Жулиано Белети спечелиха финала на Шампионската лига с 2-1.

Така Барселона постигна дубъл, тъй като спечели и шампионата на Испания. Това е втори трофей от най-престижния европейски турнир за Барселона, след като през 1992 година, водени от нашия Христо Стоичков, тогавашният дрийм-тийм победи Сампдория с 1-0.

Макар и да е напълно заслужена, победата не дойде никак лесно. Всичко можеше да е съвсем различно, ако още във втората минута Тиери Анри не бе пропилял златен шанс. Тогава той остана абсолютно сам срещу Виктор Валдес, но от малкото наказателно поле стреля право във вратаря.

След това се стигна до решителната 21 минута. Тогава Роналдиньо изведе Самуел Ето'о зад защитата на англичаните и излезлият извън наказателното поле Йенс Леман спъна камерунеца. Съдията Тере Хауге, който преди мача даде повод за спорове дали трябва да свири на Барса, отсъди напълно заслужен червен картон за немския вратар.

Това наложи смяната на Пирес с резервния вратар Алмуня, а при изпълнението на фаула Роналдиньо стреля неточно. В следващите минути Барса овладя напълно инициативата, но до чисти възможности не се стигна.

Противно на логиката обаче, Арсенал успя да поведе в резултата. В 39 минута Тиери Анри центрира от фаул и Сол Кемпбъл се извиси в наказателното поле, забивайки с глава топката в мрежата. Отговорът на Барса бе страхотно отиграване на Ето'о и много опасен удар, който Алмуня с уникален рефлекс изби в гредата.

Второто полувреме започна отново с натиск на Барса, а в игра влязоха първо Иниеста, а после и Хенрик Ларсон. След първоначалния натиск обаче Арсенал се съвзе и между 60 и 70 минута имаше на 4 пъти шанс да реши мача след контраатаки.

Първо Александър Хлеб се озова на стрелкова позиция в наказателното поле, но шутира неточно. В 65 мин. Тиери Анри демонстрира гения си, преодолявайки първо Пуйол, а после с много техничен финт и Маркес, но в наказателното поле си поведе силно топката и тя му бе отнета.  В следващата минута Люнгберг отне кълбото от Олегер и също отправи опасен изстрел.

Най-чистото положение за Арсенал обаче дойде в 70-та минута, когато Анри бе изведен от Люнгберг на чиста позиция, но французинът пропусна за втори път уникален шанс, стреляйки във Виктор Валдес.

Барса отговори с повече владеене на топката и опасни пробиви по крилата на Роналдиньо и Ето'о. Бразилецът стреля на два пъти, но ударите му бяха от неудобни позиции и не успя сериозно да застраши резервния вратар на Арсенал.

Така се стигна до 77 минута, когато комбинация между двете резерви - Иниеста и Ларсон, изведе Самуел  Ето'о сам срещу вратаря и макар от малък ъгъл, камерунецът успя да матира стража на англичаните.

Това като че ли прекърши Арсенал и само 4 минути по-късно  Барса стигна до  пълен обрат. Нов добър пас на Ларсон изведе третия влязъл резервен футболист - Жулиано Белети и от още по-малък ъгъл с мощен шут бразилецът прокара топката между краката на Алмуня.

След втория гол футболистите на Арсенал окончателно рухнаха и умората от играта с човек по-малко си каза думата. В оставащите 10 минути Барса владееше топката почти изцяло и не позволи на англичаните да стигнат до нито един шанс за гол.

Роналдиньо пък се прояви като егоист в 85 минута, когато при една страхотна контраатака можеше да подаде на Ето'о или Ларсон, но потърси славата за себе си и провали атаката.  Това бе поредното слабо отиграване на бразилеца, който изигра един от слабите си мачове.

Това обаче нямаше значение, тъй като мача завърши при този резултат и Барса ликуваше с купата.