В Рим никога не е било забранено да се мечтае. Напротив, това е почти естествено следствие, когато един отбор успее да стопли сърцата на своите фенове. И защо тогава да не го направят и този път? И докато Гасперини стои здраво с краката на земята, гледа само към следващия мач и отказва да се замисля за юни, феновете на „Рома“ вече неизбежно са започнали да гледат по-далеч. Да си представят. Да се питат докъде може да стигне този отбор. Дори да изрече онази дума, която засега никой в "Тригория" не иска да постави на първо място в мислите си: Скудето. След четири кръга обаче това вече не е само фантазия на феновете. Има цифри, представяния и усещания, които оправдават мечтата.

„Рома“ започна първенството с четири победи в първите четири мача: това не се беше случвало от сезон 2014–2015, преди единадесет години. Един старт, който вече говори много, най-вече защото не става дума за успехи, постигнати случайно или основани изцяло на единични моменти. Този отбор на Рома има ясна идентичност. Той притежава интензивност, преса, качество и дълбочина. Знае как да атакува, знае как да играе и, най-вече, знае как да се променя. Това е отбор от титуляри, който не изглежда да има един-единствен сценарий: когато мачът изисква различно темпо, Гасперини може да извади от резервната скамейка играчи, способни да повлияят на играта, без да понижават нивото. Именно това изобилие от решения прави ентусиазма още по-убедителен.

А после са и цифрите – онези, които трудно се поддават на емоциите. „Рома“ е отбелязала гол във всичките си четири мача от първенството, а разликата в головете вече е +11 – втората най-добра в Европа, изпреварена само от „Барселона“, която води с +17. И докато отпред отборът бележи, отзад е практически непробиваем: само един допуснат гол в четири кръга – най-добрият защитен показател в Европа, наравно с Арсенал и Фрайбург. Това не е просто подробност. Може би това е показателят, който повече от всичко друго обяснява баланса на един отбор, който изглежда е намерил своето място във всеки сектор. Защитата се превърна в сигурност, полузащитата съчетава физическа сила и идеи, а в атака талантът се превръща в резултати. Мален вече има шест гола в четири кръга и дели първото място в класацията на голмайсторите в Европа с Мбапе, Рафиня и Ямал. Дибала, от друга страна, вече е дал пет асистенции. Двойка, която разкрива само част от атакуващия потенциал на отбор, който не изглежда да зависи от един-единствен играч.

Има и още един факт, който привлича вниманието: деветте поредни победи (ако броим и миналия сезон). Сега надпреварата за достигане на десетте поредни победи, постигнати от Гарсия през 2013–2014 г., е в разгара си, но най-вече за единадесетте поредни победи – рекордът на Спалети с „Рома“ през 2005–2006 г. Още една цел, която изглеждаше далечна, но която този отбор вече е набелязал. Всичко това, взето заедно, променя перспективата. Защото четири победи не са достатъчни, за да се спечели шампионатът, както и девет поредни успеха не гарантират нищо през юни. Но те определено са достатъчни, за да разпалят надежда, особено когато зад резултатите стои отбор, който се разпознава, е интензивен, има дълбочина и е способен да поддържа високото си ниво, дори когато се сменят играчите.