Истината боли: Левски не умее да продава

Никаква новина не е, че Левски не умее да продава. Това се отнася за всички видове продажби. Неумението да реализираш приходи, използвайки марката, е болестно състояние на „Герена“. Като продажбата не е еднократен акт, а тенденция. Сините постоянно обясняват, че нямат пари, но като че ли недостатъчно добре гледат на собствените си възможности да продават.

Най-голямото перо при продажбите е това на телевизионните права. Пазарът на годишна база у нас е около 100 милиона лева. Това са приблизително 700 хиляди абонати, които плащат по 12 лева месечно. В тази сума е ясно, че влизат и други първенства и надпревари като елитните футболни шампионати и купи, Ф1, баскетбол и др.

Според различни проучвания поне половината от зрителите си плащат най-вече за българските мачове. Ясно, че това са прогнозни нива, но е доказано от пипълметрията, че футболният сблъсък Левски – ЦСКА събира най-голяма аудитория, повече от най-традиционните и свирепи световни дербита. Темата е дълга, но с две думи – от тези 100 милиона най-малко 40 милиона се падат на българските футболни клубове.

Сами преценете колко от тази сума се полага на Левски, но по договор, всички накуп получават около 6 милиона годишно. Наско Сираков поведе борба за тези пари, но бързо се отказа, след което на „Герена“ се появиха инфраструктурни спонсори. Кой и как е организирал тази „компенсация“ не е ясно, има само предположения.

Но времето си минава, тези готови пари се изхарчиха, а Левски поне видимо не си мърда пръста да продаде адекватно телевизионните си права. В папките на Сираков има разбивки, разчети, справки, но липсва воля за продължение на търсенето на полагаеми пари. Проблемът не касае Левски, а всички останали, които малко или много мълчаливо са се съгласили на телевизионните трохи.

Продължаваме напред. Следващата темата също е дълга и напоителна. Левски не умее да продава билети. Но тук причината не е организационна. Отговорът се крие в липсата на успехи. Публиката обича победителите и като цяло аудиторията на сините не се отличава от другите, въпреки че показва най-стабилна посещаемост като санитарен минимум.

В този аспект е ясно, че стадионът ще започне да се пълни, когато сините направят добър отбор, който непрекъснато да се бори за шампионска титла. Това, че клубът от „Герена“ е продал най-много абонаментни карти от всички български тимове, не е причина да се търси още е още. Същото важи и за продажба на фенски артикули и аксесоари.

И там Левски е най-добре като асортимент, но се очаква, че след като хора на големия спонсор се заемат с маркетинга, ситуацията ще се подобри значително. Тук проблемите са, че сините имат лошо досие, тоест контрагентите, партньорите и доставчиците не влизат в преговори, без да имат наум, че може да си получават парите за поръчки след много разменени писма напред във времето.

И като стана дума за досие, отиваме на следващия параграф с продажбите. Доказано е през годините, че Левски не може да продава футболисти. Примерите от последните дни са показателни. Национален състезател отива за нула лева в Черноморец Одеса, а младежки национал отива пак там за без пари, но със запазване на голям процент от евентуален следващ трансфер.

Което я се случи, я не. А и тези трансфери са на база връзки, защото треньор на украинците е Роман Григорчук, който е бивш наставник на Астана, а знаем позициите и контактите на Станимир Стоилов с казахстанския клуб. Един вид Черноморец прави услуга на Мъри, който осъществява процес на прочистване на съблекалнята.

Но когато някой клуб наистина си хареса игра на Левски и провери последните изходящи трансфери на „Герена“, ще види, че юноши на клуба, които не са с обикновен статут, са били буквално подарявани, ще опита да мине тънко, ако не успее да си поиска безплатно. Национални играчи, вдъхновители, лидери и накрая подарени, а не продадени. Това изобщо не постила печеливш килим на изхода на стадион „Георги Аспарухов“.

Важно за съществуването на Левски е да направи продажба на футболист, който да привлече внимание ако не с новия си отбор, то с цената. А това трябва да стане с необходимите придружаващи напарфюмирани и луксозно опаковани аргументи. Като знаеш, че на един пазар цените са ниски и изведнъж ни предложат нещо на необичайна цена, ще се замислиш, нали? Но сините трябва да направят пробив на международната борса. Дори и да става въпрос за изключително важен и основополагащ футболист за новия тим на Стоилов, трябва да се направи имиджова сделка.
 
Самият треньор на сините някак срамежливо призна, че в офисите на клуба няма оферта за едно евро за негови играчи и съвсем логично двама от тях бяха дадени без пари. Натам отиват нещата и с Гьоко Зайков, преди него през същия безплатен изход излезе и Христос Шелис. Подобно текучество може да бъде обяснено и аргументирано само със следващи успешни входящи сделки, които да доведат до продажби на все пак някакви стойности, различни от нулевите. Няма как касата да бъде пълнена, ако се кара в този стил – прибираме свободни агенти, които след време си отиват пак като свободни агенти.

Все пак някакъв напредък е, че тръгващите си го правят след разтрогване по взаимно съгласие срещу някакви минимални компенсации. Доста „звезди“ имат „принос“ за трагичното финансово състояние на клуба, Насиру Мохамед е последният случай с огромната си неустойка.

Коректно е да се отбележи, че през години вината се прехвърляше от всеки собственик на предшественика, същото се отнася за добре известния кръг на спортни директори и накрая към треньорите. Сега не е редно да отправяме еднаква доза критики към Наско Сираков и Станимир Стоилов. Президентът докара половин вагон играчи, от които не изкара пари от продажби. А сега Мъри обира критики за това, че от „Герена“ си тръгват само свободни агенти, а в клуба няма оферта и за едно пробито евро. Сега и Николай Михайлов, и Ради Цонев и Зайков не биха калкулирали реална пазарна стойност.

Желю Станков, Тема:Спорт