Синият символ на 60

Великите футболни клубове се изграждат не само върху успехи и достижения, но и върху митове и легенди. А няма истинско величие без символ. Без личност, която години наред бележи смисъла на съществуването на идеята. Символът на Левски, вечната емблема на този славен европейски клуб днес навършва 60 години. И в последните 40 неговата лична съдба се е съчетала с летоброенето на неговия Левски.

Наско Сираков е Левски и Левски е Наско Сираков – толкова неразривно свързани са двете линии на живота. 60 години живот в отдаденост на синята идея. Това е Наско Сираков. Преди 40 години е синът на големият шампион Петко Сираков, който много иска да достигне успехите на баща си, но на футболното поле. А сега е човекът рекордьор в цялата история на синия клуб. Безброй отборни и лични награди са фиксирани срещу името Сираков в клубния летопис. И като футболист, и като ръководител. И още много са пропуснати поради вечната битка на доброто срещу злото, жертва на която през годините е ставал често Наско. Защото не рядко синята катедрала е била отдалечавана насилствено и държана далеч от естественото й място „Подуяне“ – „Герена“.

Наско е част от най-харизматичната синя генерация. И до днес, когато левскарите заговорят за собствените юноши, имат предвид поколението, родено между 1961 и 1965 година. Това са играчи като Божидар Искренов, Емил Велев, Красимир Коев, Борислав Михайлов, Петър Петров, Николай Илиев, Стоил Георгиев. С тези футболисти Левски композира „Синята рапсодия“ през 80-те години. С тях „Синьото“ сразява „Червеното“ в седем поредни мача в период, в който ЦСКА е в Топ 10 на европейския клубен футбол.

Съдбата на Сираков обаче е своеобразна. Той не успява веднага да се адаптира към първия отбор, а трупа опит в Спартак Варна и Хасково. А се завръща в родния дом под условието, че няма да играе на любимия си пост централен нападател. В синия дрийм тийм по онова време имат Михаил Вълчев и Петър Курдов. Така Сираков обикаля няколко години почти всички позиции без вратарската. А в националния отбор на България дебютира като десен бек. Паметливите още помнят мача Норвегия – България. Паметен е случаят с гола му срещу Италия на световното първенство в Мексико. Иван Вуцов го слага в титулярния състав с дефанзивни функции, но шило в торба не стои и Наско забива знаменития си гол с глава срещу действащия световен шампион. Много са личните достижения на легендата, но едно от тях никога не може да се пропусне мимоходом. Сираков е един от малцината българи, вкарали гол на две различни световни първенства. И то не на кои да е, а на Италия и Аржентина!

В ранната биография на Сираков е записана и първата голяма драма свързана с името му. Той е от наказаните футболисти от финала през 1985 година между Левски и ЦСКА. Едногодишната му санкция обаче е прекратена още през зимата и това е причината да фигурира в състава за световното първенство. А 1986 година е преломна за него и по друга причина. От есента той застава в шпица на синята атака и с годините натрупва головия си рекорд. Във всяка синя статистика Наско Сираков е рекордьорът, който поне в обозримите много години няма как да бъде изместен.

След две суперуспешни години с истински конвейер от красиви попадения Сираков става играч на испанския Сарагоса. Навремето си това е един от най-шумните трансфери на български футболист в чужбина. Той е един от първите, които интегрират българския футбол към световния. В кариерата си Сираков играе за два испански клуба и за кратко попада във френския Ланс. Но най-добрите моменти са оставени за родния му Левски. В спомените на привържениците той остава най-вече с приноса към изключителния тим от началото на 90-те години. Сираков е символът на синята доминация в онзи невероятен откъм успехи период. И един незабравим мач за всеки левскар, завършил 7:1 с негов личен принос от 4 гола (б.а. – на 23 септември 1994 г.). През 1994 година следва ново заточение, Наско напуска Левски след скандал с Томас Лафчис и завършва кариерата си като шампион с бялата фланелка. Сираков първо играе за Ботев, а след това отива в Славия и това са единствените години, в които той е бил от другата страна на игрището. От онези мрачни времена е натрапчивият спомен за свалените гащи. Но годините постепенно изчистват онзи неприятен момент, допуснат вследствие на лична обида.

И идваме до есента на 1999 година и първото триумфално завръщане на легендата в родния дом. Всичко лошо е изтрито и Сираков става предводителят на новата синя епоха. Безкрайни са титлите, купите и успехите на Левски с ръководител Наско Сираков. Но най-високо се поставя „Синята приказка“ с четвъртфинала за Купата на УЕФА и влизането в групи на ШЛ. Всичко това се постига с чертежите на архитект Сираков. С един План 2007, който остава митичен в синята история. Сираков е човекът, който еднолично решава, че Левски вече може да бъде поет от 36-годишния тогава Станимир Стоилов. И дуетът ЕС-ЕС постига европейски върхове, които надали в днешно време ще бъдат надминати. Историята един ден ще отчете този огромен принос на Наско да рискува със Станимир Стоилов.

Но успехите на Сираков и неговия неповторим аристократизъм винаги са действали изнервящо на посредствеността. Камбанарията дразни мравките с висотата, на която е поставена. И отново Наско си тръгва през май 2008 година. С познатата до болка мантра, че никой не е по-голям от Левски.

И без него клубът е доведен до най-жалкото си съществуване в цялата си над 100-годишна история. 13 години разни анонимници и бездарници се упражняват да докажат, че Левски може и без Наско Сираков. Докато идва моментът, в който се разбира, че Левски не може без Наско Сираков. И това, което не бива да се случва отново, е Сираков да бъде държан далеч от клуба, чийто символ е. Няма никакво значение каква е длъжността, защото самият той е клубът. Той олицетворява Левски в най-голяма степен.

Постиженията са само една от пистите, по които се създава образът на героя. Следата, която остави Наско Сираков в последните 60 години, обаче е много повече от голове, успехи, титли, купи. На 60 години Наско Сираков е не само успешен, той е знаменитост. Национално богатство, името му остава в историята на държавата България. Наско е белязал епохата. Вече се е създал мит, аура, която е повече приказна, отколкото реална. Няма човек в тази държава, който да няма лично мнение за Сираков. А това означава, че съдбата му е необикновена и неординарна.

Големият Наско Сираков навършва днес 60 години. Богати и изпълнени със съдържание 60 лета. Но най-хубавото предстои, защото неговата история продължава. Онзи ден след победата над Лудогорец заяви възторжено, че Левски се е върнал. А истината е, че Наско Сираков се върна и води след себе си ада за всички, които се изпречат на пътя на синята лавина.

Материал на "Тема спорт"