Слушайки медийните изяви на Йордан Лечков в последните дни става ясно, че ръководството на БФС няма никакво намерение да подава оставка и по този начин да даде шанс за реанимиране на този спорт, който у нас се намира в клинична смърт. Бившият кмет на Сливен влезе в ролята на говорител на властимащите и в опит да измие мръсотията на собствения им провал обвини държавата, политиците, родителите, децата, географските, демографските и климатичните особености…

Единствените, които бяха “пожалени” до момента са извънземните, ретроградния Меркурий и популацията на червеношийките. В безпрецедентен акт на дебелоочие той превърна Младен Кръстаич в “пешкир” за изцапаните им ръце и прехвърляйки топката в полето на Георги Иванов – Гонзо се опита да накара аудиторията да повярва, че светлото бъдеще предстои.

Номерът не мина. Тук не става въпрос за това дали бъдещето ще бъде светло, а че с велможите от Бояна няма бъдеще. И в последните няколко дни ставаме свидетели на безаналогово обединение на феновете, независимо от клубните им пристрастия. За първи път от 1994-ра година те са заедно. И общото е, че тогава и сега са обединени от едни и същи лица.

свързани статии

Идеята дойде в средата на миналата седмица, когато футболният анализатор Бойко Величков призова всички недоволни от управлението и състоянието на българския футбол да извикат “Оставка” в 18-ата минута на мачовете на любимите им отбори. Символиката бе ясна, посланието също – 18 години управление и упадък стигат…

И тук дойде отговорът на въпроса на Йордан Лечков “Кой ни иска оставката?”. На този етап отговор няма единствено от Разград, но Делиормана може да е столица на централата, не и на футбола.

София, Благоевград, Пловдив, Пазарджик, Враца, Перник, Видин, Кърджали… Сини, червени, зелени, черно-бели, жълто-черни… Цветовете нямаха значение. Единственото място, където не се чу подобен призив бе “Коматево” на мача между Крумовград и Етър. Можем само да гадаем дали подобна щеше да е тишината, ако домакините играеха в собствения си град или ако срещата не бе в работен ден и ранен час, и привържениците от Велико Търново не бяха възпрепятствани да пътуват.

свързани статии

Йордан Лечков преди няколко дни си навлече гнева на не един и двама от представителите на другите федерации, но индиректно даде начало на тази масова вълна на недоволство. Привържениците в един глас изразиха позицията си и поискаха това ръководство да напусне. И тук не става въпрос за оставката, като акт на проява на доблест, съвест или признаване на вина. Знаем, че в БФС четат кодекса на честта като Дявол евангелието, а най-яркото доказателство бяха оставките в края на 2019-та. И поради тази причина хората в момента не искат от тях да депозират молба за напускане, а да си тръгнат.

Ясно е, че футболният съюз е регистриран по Търговския закон, а президентът се избира на конгрес. И ако в БФС не са разбрали за призивите на феновете, защото не си правят труда, а може би нямат и достатъчно смелост да ходят по стадионите и едва ли “си губят времето” да гледат и по телевизията, то на ход са клубните шефове. Време е те да загърбят частните интереси, обвързаности, страхове и притеснения и да покажат на практика, че футболът е за хората. От тях зависи да предизвикат свикването на конгрес, а там да гласуват по съвест и в името на бъдещето, а не заради стари приятелства, младежки спомени, дузина топки, няколко тренировъчни потника или просто 2 ракии със салата…

Материал на Явор Пиргов

* заглавието е на Gol.bg