Откровението на Даниел Боримиров, че Марин Петков е стигнал пиковата си точка на развитие в Левски и сега е момента да потърси друго развитие на кариерарата, вероятно не беше на място. Това само по себе си е вярно, а изпълнителният директор много добре отчита, че юношата на сините оттук нататък много трудно би подобрил играта си и също така още по-трудно би вдигнал цената си.

От една страна такова изказване е демотивиращо за самия футболист, а от друга е кофти за треньора, който иска или не, трябва да го показва на евентуални купувачи. Подобно на бившия капитан Цунами, сега и наследникът на лентата си е потенциален пътник.

На вчерашната контрола Марин не излезе от орбитата си. С много излишни докосвания забавяше атаката на сините или опитите му за изостряне с навлизане навътре завършваха с неуспех. При присъствието на Евертон Бала и Око-Флекс, които могат да играят на всички постове в линията на атаката, мястото на Петков се очертава да е с преимуществено присъствие на резервната скамейка. 

Всъщност то вече се случва, двете страни – играч и отбор, започват да си пречат. Както и Петков да пречи сам на себе си. И Даниел Боримиров трябва да продължи да търси отбор на играча, защото ограничения арсенал от качества на Марин трудно може да бъде прикрит от евентуални купувачи, а се вижда, че при него, въпреки добрата възраст, израстване няма.

Ако Фабиен е здрав и при наличието на горе изброените флангови играчи плюс Ради Кирилов, юношата на сините Петков през пролетния полусезон трудно ще се пребори дори за епизодични изяви. Евентуални няколко избухвания трудно биха могли да променят цялостната ситуация за Марин.

Материал на Желю Станков, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС