До края на XX век високите номера не бяха част от футболната мода и в Левски рядко можеше да се види играч с номер над 22. През новия век обаче това се промени и номер 77 постепенно намери своето място в клубната история.

Първият футболист, който го облече, бе крилото Любомир Любенов. Юношата на ЦСКА пристигна на „Герена“ в началото на 2004 година от Марек и остана един сезон. За Левски той записа 24 мача и реализира три попадения.

След неговото напускане номерът премина към един от най-паметните юноши на клуба – Милан Коприваров. През пролетта на 2005 година той се завърна от наем в Родопа Смолян и скоро се превърна в герой за „сините“. Именно Коприваров отбеляза историческия победен гол срещу Оксер за успеха с 1:0 на 29 септември 2005 година, който класира Левски за първи път в груповата фаза на тогавашната Купа на УЕФА. В шампионата той изигра 49 мача и реализира 13 гола със синия екип.

В следващите години номер 77 бе носен от Стефан Велев, Илия Юруков и Дейвид Михалев. И тримата оставиха своя принос за отбора, като Юруков и Михалев също са продукти на школата на Левски.

Последният футболист, играл с този номер, бе Борислав Рупанов, пише Мач Телеграф. Нападателят, също юноша на клуба, остави добри впечатления през есента на миналия сезон. Той реализира ключов гол срещу Сабах при успеха с 1:0 в Лигата на конференциите, а впоследствие „сините“ затвърдиха превъзходството си с победа 2:0 в Азербайджан и продължиха напред.

Сега щафетата поема Адриан Райчев. А историята на номер 77 показва, че когато тази фланелка попадне на гърба на юноша на Левски, очакванията винаги са големи.