В последните 30 години ставаме свидетели на постепенен и необратим процес в българския футбол, който към днешни дни е достигнал своя апогей. В болшинството от елитните ни клубове преобладават чуждестранните играчи, а в последните сезони рядко в стартовия състав на ЦСКА е имало повече от двама-трима българи. В исторически план бразилската колония на „Българска армия“ е най-голяма с повече от 30 представители, следвана от продуктите на югославската школа. Първите чужденци изобщо в Борисовата градина обаче идват от друга южноамериканска страна – Колумбия. Оттам е и последното до момента лятно попълнение Браян Кордоба, а до дни към него може да се присъедини и сънародникът му Данило Асприля.

Първите колумбийци в историята на ЦСКА са Бернардо Редин и Карлос Пимиенто в началото на 1991 г. Те стават и първите чуждестранни състезатели, привлечени в най-успешния български клуб. Идват от местния Депортиво Кали, след като няколко месеца по-рано 28-годишният Редин е блеснал на световното първенство в Италия с две попадения. Затова и трансферът му на „Армията“ идва като гръм от ясно небе. По това време интерес към него проявяват Арсенал и Лацио, а през 1988 г. клубът му не го пуска във Фламенго, защото е продал партньора му в средата на терена Карлос Валдерама на Монпелие. Сделката между Депортиво Кали и ЦСКА е за наем, след който колумбийците настояват за трансферна сума от 1,1 милиона долара, но собственикът на червените Валентин Михов предлага „едва“ 900 хиляди. Така Редин остава само един полусезон в София, като изиграва 13 мача и бележи 3 гола. Нападателят Пимиенто пък се отчита със 7 участия и 2 попадения. Той сам определя месеците в ЦСКА като върха в кариерата си, а след „Армията“ Редин се завръща в Колумбия и изиграва общо 40 мача за националния отбор.

Изминават 11 години, докато колумбиец отново облече червената фланелка. През март 2002 г. Хамилтън Рикард преминава в ЦСКА под наем, след като е привлечен от Васил Божков, а треньор на отбора е Луиджи Симони. Името му предизвиква сериозен интерес, тъй като пристига директно от Висшата лига, където вкарва над 30 гола за Мидълзбро. На представянето си нападателят казва, че идва в България, за да се забавлява и да вкарва много голове. Той обаче се отчита само с 2 попадения в 12 мача и напуска безславно през лятото, като изобщо не оправдава огромните очаквания. До края на кариерата си обикаля добри отбори в Европа, Азия и Южна Америка, но така и не се задържа на едно място за по-дълго.

През лятото на 2016-а от Литекс на „Армията“ идват Густаво Кулма и Рафаел Перес, който е единственият досега колумбийски централен защитник в ЦСКА. Към тях се присъединява и друг бивш играч на ловчанлии – Вилмар Джордан, който обаче идва с наднормено тегло и бързо е изгонен. Изключително рисков и слаб технически Перес също напуска безславно след само половин сезон, но пък след това прави солидна кариера в елита на Колумбия и Аржентина. Година по-късно нападателят Хеан Бланко също регистрира невзрачни 6 месеца в Борисовата градина.

През есента на 2016-а на „Армията“ се засичат трима колумбийци, а това се случи и сега. Браян Кордоба е общо десетият представител на южноамериканската страна в историята на ЦСКА, след като се присъедини към сънародниците си Браян Морено и Марселино Кареасо. До дни може да бъде прибавен и Данило Асприля. Така ЦСКА за първи път може да се окаже с каре колумбийци в състава.

Материал на Мартин Костадинов, в. „Тема Спорт“