Това ЦСКА ли е, не е ли ЦСКА?

]ЦСКА изживява катарзис, граничещ с колапс. Това е за пореден сезон. Точно преди година пак беше същото. Пак се говореше за тотална промяна, за чистка, за смяна на кръвта. Отново футболистите не бяха точните, нямаха желание, говореше се за мащабна чистка. Въобще през последните над 10 години ЦСКА изживя толкова промени във всеки един детайл, че тръгна по следите на парадокса „Кораба на Тезей“.

За този митологичен плавателен съд разказва древногръцкият писател Плутарх. Според него, там където към днешна дата българите ходят най-често на море, имало велик герой на име Тезей, който отплавал от Атина за остров Крит, а там убил митичния Минотавър. През годините емблематичният кораб на Тезей претърпял много ремонти, всичките му дървени дъски били заменени с нови и в един момент се стига до споменатия парадокс – това същият кораб на Тезей ли е, или след толкова ремонти и пълна подмяна на дъските вече е нещо съвсем друго…

Та и ние задаваме въпроса – след толкова промени във всички посоки, на всички детайли и нива – това ЦСКА ли е, не е ли ЦСКА? Не загуби ли сегашният „червен“ клуб своята идентичност, своя шампионски манталитет, своето уникално ДНК, карало враговете да треперят, а трибуните – да се пръскат по шевовете…

Отговорът на този въпрос се крие някъде в хаоса, за който в клуба си признават, че царства в ЦСКА. Крие се в отвратителните резултати напоследък. Крие се в постоянните оправдания, добили вече нелеп и комичен характер.

Пет мача без победа, два вкарани гола и някакви тактически еквилибристики на човек, който залага на защитата, опитващ се да се прави на офанзивен треньор. Няма как да стане. Няма връщане назад за Душан Керкез – той се счупи под напрежението и очакванията, вече мечтае да си тръгне. Проблемът на отбора е тактически и психологически, футболисти има, но те са изкуствено ограничени. От една страна на терена цари пълен хаос, в който прекалено дефанзивна стратегия, целяща отзад да е 0:0, се сблъсква с недодялани опити за атакуваща тактика. Да, онзи ден ЦСКА игра добре 15 минути в мача с ЦСКА 1948, което зарадва изключително спортно-техническото ръководство. И Керкез, и спортният директор Бойко Величков няколко пъти изтъкнаха, че видиш ли отборът е имал кратък проблясък и заради това заслужавал да бие „Госта“. За това последното само ще вметнем – уважението към съперника е уважение и към самия теб.

Да се върнем на футбола на ЦСКА, който е тъжна гледка. Не само заради неговата немощ, а и заради факта, че футболистите очевидно играят под нивото си. Това е така по много причини. Шефовете искат играчите да се раздава за емблемата и феновете, а постоянно твърдят, че същите тези футболистите са слаби, трябват нови и се говори за чистка и още селекция. Така няма как да стане…

Ако трябва да сме позитивни след поредния грандиозен провал на ЦСКА, ще се вгледаме в тези начални 15 минути, които донесоха толкова гордост на Керкез и Величков. Браво и на двамата! В следващия мач се молим добрата игра да е поне 17-18 минути и дори да стане чудо – гол. Истината е, че към днешна дата ЦСКА разполага с футболисти, които, ако се превърнат в отбор, могат да бият наред в Първа лига. Ако някой твърди друго, е футболен неразличител. В клуба обаче трябва първо да разберат дали това, което моделират, е ЦСКА. Да осъзнаят къде се намират и тогава наистина ще се види светлина в тунела, защото 15 минути приличен футбол не изпълнява критериите.

Материал на Генади Семов, „Мач Телеграф“

Снимка: Lap.bg