В ЦСКА няма кой да поеме отговорност

Някой да поеме политическата отговорност. Този призив редовно се чува у нас от журналисти, общество или опозиционери. Той най-често е насочен към властимащите, които по една или друга причина не са оправдали гласуваното им доверие. В ЦСКА от началото на годината някой трябва да поеме нападателската отговорност! Защото Сантяго Годой и Йоанис Питас продължават да са големите длъжници в състава на Христо Янев през пролетта. Червените, които завършиха есента с 9 победи в последните 10 мача, привлякоха 7 нови футболисти през зимата, сред които две крила в лицето на Лео Перейра и Алехандро Пиедраита, както и звездата на Славия Исак Соле, вкарал на Левски и Лудогорец в края на годината. На хартия изглеждаше, че армейците формират атомна атака, след като вече разполагат с двама от най-добрите централни нападатели в елита – Годой и Питас. За момента обаче нещата в червения авангард „не кликват“.

И вината за това до голяма степен трябва да се търси именно в двамата червени голмайстори. Защото за разлика от много активните флангови футболисти те в големи периоди от мачовете остават изолирани от играта на ЦСКА. И Годой, и Питас имат твърде слабо влияние върху представянето на тима. Присъствието им пред противниковата врата прекалено често се губи, а най-яркият контраст се видя при фиаското с 0:2 срещу Септември, когато мощният таран на съперника ангажираше цялата червена защита с движението си. Асистенциите на двамата нападатели (по една) също говорят за минималния им отпечатък върху изграждането на атаките. Ситуациите при дузпите срещу Добруджа и Берое за нарушения срещу Годой и Питас пък бяха голямо изключение, тъй като армейските стрелци твърде рядко печелят фаулове и наказателни удари в полза на тима си. За разлика от други тарани в елита, които са изкарали куп жълти картони на противниковите защитници.

Промяната на схемата на игра от Христо Янев през зимата означаваше, че вече рядко ще виждаме Годой и Питас заедно на терена и предстои ожесточена битка между тях за титулярното място. Едно от клишетата във футбола гласи, че конкуренцията ражда качество, но понякога тя може да доведе и до напрежение и спад във формата на замесените в нея. Преди година Тодор Кючуков и Александър Томаш се оплакваха, че не могат да се справят с Бусато и Дюлгеров, а до момента и Христо Янев не успява да извлече максимума от Годой и Питас. В първия етап от пролетта той възложи повече доверие на кипърския национал, който започна както титуляр в 6 от 10-те срещи, а в останалите аржентинецът бе сред 11-те. Вместо да се възползват от шансовете си обаче, те са твърде припрени и взимат грешни решения в множество ситуации. И до момента никой от тях не поема нападателската отговорност. Напротив – прехвърлят си титулярната позиция на върха на атаката като горещ картоф.

Годой и Питас са доста еднотипни и това също оказва влияние върху възможностите на Христо Янев да ги ротира. И може би през зимата в ЦСКА трябваше да се замислят за опция с допълващи се нападатели, вместо двама припокриващи се. Най-силното качество в играта на Сантяго и Йоанис е, че са изявени реализатори. За разлика от повечето тарани в елита те обикновено се нуждаят от едно, максимум две положения, за да вкарат. Проблемът обаче е, че срещу добре групирани отбрани те не правят достатъчно, за да излязат дори на една ситуация. А освен това мерникът им изневери в най-неподходящия момент – срещу Лудогорец. През есента Годой пропусна от чиста позиция с глава, а през пролетта Питас на два пъти остана на сантиметри от гола в Разград. Ако бе отбелязал тези положения, той, от една страна, нямаше да остане в 12-часова суша до срещата с Берое, от друга, и обстановката около ЦСКА може би щеше да е доста по-различна. Във въпросното гостуване на орлите пък Годой така и не се появи в игра, което беше индикация от треньора за напрежението на върха на атаката.

Сезонът навлиза в решителния си етап и е време поне един измежду двамата червени голмайстори да намери оптималната си форма. Това зависи както от тях самите, така и от треньорската работа. Опитът е на страната на Питас, докато Годой показва по-висока ефективност през сезона. Безгрешен е и от бялата точка, което не може да се каже за кипъреца. Проблем, върху който трябва да се акцентира на тренировъчния терен, е, че отборната преса не дава нужния резултат, а тя се води именно от централния нападател. Достатъчно е писано и за ниския коефициент на полезно действие от Питас и Годой на втория етаж. Христо Янев не може да направи нищо по въпроса с габаритите на централните си нападатели, но е длъжен да намери вярната формула за употребата им и да се възползва от безспорните им голмайсторски качества до края на сезона. А през лятото най-вероятно ще се търси друго решение за върха на червената атака.

Материал на Мартин Костадинов, в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС