Купата си е Купа, но проблемите при ЦСКА остават

ЦСКА си постигна главната цел в кампанията след като спечели купата на България. Успехът е безспорен и значението му е огромно. След две нулеви години армейците се връщат там, където им е мястото – в Европа. Получават и допълнителен бонус да го направят във втория по сила турнир Лига Европа с всички произтичащи благини.

В последните два сезона Ботев Пловдив и Левски последователно се възползваха от тази привилегия и изиграха доста мачове. Дори може да се твърди убедително, че титлата на Левски бе подпечатана точно с успешно европейско представяне и 8 вълнуващи двубоя. Предвид традициите си, ЦСКА дори трябва да мисли за надграждане с попадане в групова фаза на ЛЕ и ЛК.

Поставям Европа приоритетно, защото спечелената купа дава правото на сегашния треньор Христо Янев и неговите футболисти да се смятат за успешни. Дори може да се помислят и за герои. На фона на двата поредни провала през 2024-а и 2025-а пак през май, сега ситуацията дава право на приповдигнатост. Купата си е купа, но проблемите остават.

Заключението може да го направи всеки, който е гледал финала без значение по емоционален или безпристрастен начин. ЦСКА отново демонстрира в пълна степен цялата палитра от видими слабости, които съпътстват тима през целия сезон. Непостоянство, липса на стил, неточности в защита, необяснимо спадане в темпото на играта и още много други нередности. Краткият анализ на финала показва, че до 30-а минута червените доминираха категорично и ако притежаваха съответната класа щяха да водят в резултата не с 1:0, а с 3:0.

След това отново се видя познатата картина, ЦСКА да връща противника зорлем в мача и да вкарва вълка в кошарата. За пореден път червеният тим проспа най-обикновено центриране от статично положение и остави човек необезпокояван да отправи топката в тяхната мрежа. Последваха традиционните минути на безплодие с ритане и тичане, но без никаква креативност.

Редовното време завърши с някаква форма на безцелен натиск при положение, че противникът бе изпаднал в положение гроги. Трябва да се отбележи и липсата на малшанс при отменения втори гол на Годой, рикошета в ръката бе след инстинктивно действие. В продълженията изглеждаше така, все едно Локомотив е опрян плътно във въжетата и всеки момент ще последва решителен удар в брадата и отброяване до десет. Вместо това края на мача дойде с няколко корнера в черно-бяло и съответната доза треперене, позната и от скорошния двубой на ЦСКА с ЦСКА 1948, завършил при същия резултат 1:1.

И лотарията на дузпите не се нуждае от коментар, ясно е, че махалото можеше да вземе двете посоки, но с едно но. Все пак трябва да се отбележи, че в лагера на ЦСКА внимателно са проучили Димитър Илиев и спасяване на „паненката“ му бе добре преценено. И все пак логиката възтържествува, защото при петите дузпи за Локомотив сгреши Запро Динев, който до миналия сезон играеше във Втора лига с Пирин, а милионникът Ето’о се справи хладнокръвно и донесе радостта за милионите червени фенове.

Не е ясно дали ЦСКА стигна до своята истинска цел, но че за Христо Янев това е максимумът е напълно сигурно. И сега въпросът е дали славният армейския тим ще се движи в неговия тесен коловоз, или ще потърси магистрала за своето развитие. Ако амбициите на ЦСКА се простират спрямо чергата на двукратния носител на купата, може да очакваме догодина още от същото.

С други думи проблемите с изграждането на печеливш отбор ще продължат, както ще продължат периодите в мачовете, в които ЦСКА напуска доминиращата си роля и предава щафетата на противника. Нещо, което Левски не прави, независимо че играе с по-нисък клас играчи. Но явно там треньорската работа е на различно ниво.

И още един щрих – големият герой в мача бе вратарят Лапухов. В редовното време и продълженията той предотврати няколко сериозни опасности пред неговата врата, а при дузпите отрази ударите на Митко Илиев и Запро Динев. Купата е поне на 50 процента негова заслуга, другите 50 от сърце ги давам на треньора. Но дали това е добър атестат за него, защото ако Локомотив бе спечелил, заслугата на 100 процента щеше да е на Душан Косич.

Жаклин Михайлов, "Тема Спорт"