ЦСКА пак се самовзривява

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.

Кой триумф е по-значим – на Левски или на ЦСКА?

На Левски успехът е по-значим!

На ЦСКА успехът е по-значим!

Общо 1664 гласа

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Мартин Тодоров, който пише за драмите между Христо Янев и част от феновете на ЦСКА.

Публикуваме анализа без редакторска намеса в заглавие, подзаглавие и текст.

Всеки наш читател, който не е съгласен (или съгласен) с изразената теза, може да изпраща своите материали на info@gol.bg.

Решението Христо Янев да остане в ЦСКА поне засега сложи край на една спекулация, но не и на истинския проблем. Защото голямата тема вече не е дали Янев ще бъде треньор, а защо около човек, свързан толкова дълбоко с клуба, отново се създава атмосфера на разделение.

А това е опасно.

Янев не е случаен треньор, дошъл отвън без връзка с ЦСКА. Той е човек, който познава тежестта на тази фланелка, бил е част от най-трудните моменти за клуба и е един от малкото, които останаха до отбора в период, когато мнозина предпочетоха дистанция. Именно затова напрежението между него и част от феновете изглежда толкова абсурдно.

В големите клубове критика винаги има. И трябва да има. ЦСКА никога няма да бъде място за спокойствие и комфорт, когато резултатите не отговарят на очакванията. Но има огромна разлика между високи изисквания и системно подкопаване на собствената среда.

Защото в момента клубът изглежда така, сякаш постоянно е принуден да оцелява във вътрешен конфликт. А това никога не е рецепта за успех.

Най-лошото в подобни ситуации е, че те започват да влияят на всичко – съблекалня, атмосфера, увереност, решения. Когато един треньор работи под непрекъснат натиск от трибуните, всяка грешка се превръща в криза, а всяка победа – само във временно примирие. Така не се изгражда отбор. Така се живее от мач за мач и от напрежение до напрежение.

Още по-притеснително е друго – ЦСКА отново рискува да изглежда като клуб, който трудно защитава собствените си решения. Ако ръководството е убедено, че Янев е правилният избор, то трябва ясно да застане зад него и да внесе спокойствие. Ако не е – тогава трябва да има друга посока. Полумерките винаги водят до едно и също: още шум, още напрежение и още нестабилност.

Историята на футбола многократно е показвала, че големите клубове не страдат само от слаби резултати. Те страдат най-много, когато изгубят вътрешното си единство. А ЦСКА твърде често през последните години влиза именно в този капан – прекалено много енергия се губи във вътрешни битки, вместо в изграждане на силен отбор.

И тук не става дума дали някой трябва да харесва Янев или не. Въпросът е принципен. Клуб с шампионски амбиции няма как постоянно да създава усещане за война със свои хора. Защото това рано или късно се пренася и на терена.

А когато един отбор живее в постоянна конфронтация със самия себе си, обикновено губи най-важното – стабилността, без която няма как да има успех.

Мартин Тодоров, специално за Gol.bg

Снимка: БГНЕС