Тези дни се появи информация, че Милан е в напреднали преговори с Лучано Спалети. Сайът Goal.com обаче анализира ситуацията и стигна до извода, че това не е най-доброто решение за росонерите в настоящия момент.

Той иска отборът му да играе атакуваш, бърз и модерен футбол. Вярва в схемата 4-2-3-1, държи на класни футболисти, които се движат много по терена. Изисква от играчите си енергични действия и самопожертвувателност. Според него владеенето на топката е ефикасно оръжие за вземане на надмощие над съперника. Държи на отличната физическа подготовка. Негова цел са победите, постигнати с добър футбол.

За кого става дума, за Кларънс Зеедорф или за Лучано Спалети?

Защо питам ли? Защото е очевидно, че концепциите на двамата треньори са еднакви. Идентична философия, една и съща схема. Очевидно е, че не те са причината Зеедорф да напусне скамейката на Милан.

Но това не са и резултатите, нито пък отношенията с тифозите. Може би холандецът ще падне жертва по скоро на отношенията си вътре в клуба (с играчите, с ръководството и с президента). Като цяло само човек, който прекарва 24 часа в денонощието в "Миланело" може да е напълно сигурен за подробностите.

Истината е, че ако Спалети действително наследи Зеедорф на пейката на Милан, той ще се сблъска с абсолютно същите проблеми. Освен ако, разбира се, съставът не бъде променен значително.

Към днешна дата защитниците не са от достатъчно висока класа. Спалети ще може да избира – Мексес или Сапата, Рами или Бонера, но едва ли изборът му ще е от толкова голямо значение. В халфовата линия ситуацията е абсолютно същата.

В нападение – Ел Шаарави вляво, Таарабт вдясно и Кака в средата. Пред тях – Балотели. Същият Балотели, който досега не се представя никак убедително като типичен централен нападател. Ако реши да експериментира, Спалети може да пусне Монтоливо зад гърба на нападателя или да заложи на Хонда на същия пост. С две думи, новият треньор ще има известен избор, но каквото и да измисли, едва ли ще се стигне до качествен скок в играта.

Вярно е, че опитът на Спалети ще е добре дошъл. Благодарение на него той може би ще успее да накара мнозина да разкрият потенциала си напълно и ще помогне на младите в състава да израснат. Става дума за Сапонара, Де Шильо, Кристанте и може би дори Поли. Във всички случаи обаче това няма да е достатъчно.

Най-странното нещо преди последния кръг на първенството обаче е друго. Истинската новина ще е очакваното присъствие на Хасим Мастур в групата за мача със Сасуоло. Това би било наистина изненадващо решение.

Момчето е родено през 1998 г. и притежава потенциала на бъдещ световен феномен. Ако дебютира в неделя, той ще счупи рекорда на Малдини за най-млад играч в историята на Милан. Учудващото е, че досега росонерите го пазеха и го криеха от чужди погледи като рядко и изключително скъпо съкровище. За да не го прекършат, но и за да не будят интереса на други клубове. Резкият отказ от тази политика е наистина смайващ.

Дали това не е сигнал за намеренията на Милан? Мнозина си мислят, че догодина на пейката ще седи Пипо Индзаги. Ако росонерите решат да заложат на младите, кой би бил по-подходящ от треньора на юношеския тим?

Интригуваща мисъл, но истината е, че тази година Мастур почти не е играл при Индзаги. Тъй като е роден през 1998 г., той играеше в долната възрастова група, а в състава на Супер Пипо записа само някакви си 22 минути.

Усещането е, че Мастур в никакъв случай не е готов да играе в Серия А и ако дебютира, това ще е по-скоро събитие, което да постави Милан в центъра на медийното внимание, отколкото полезен етап от развитието на младока. С две думи, много шум за нищо. Поне засега.

Матео Ронкети, Goal.com