Здравейте, уважаеми читатели, на Gol.bg. Заради липсата на мачове, причинена от пандемията от коронавирус, подновяваме рубриката си "Шампионска лига - Архивите са живи".

В нея ще ви припомняме едни от най-запомнящите се и легендарни финали в Шампионската лига.

Ще ви върнем през пролетта на 1994 година, когато на "Олимпийския стадион" в Атина се изправя Барса на Стоичков и Кройф срещу Милан на Капело и Малдини.

Тогава "каталунците" са фаворити, но италианците разбиват Барса и слагат край на "Дрийм тима" на испанците.

Ето и събитията от 18 май 1994 г.

18 май 1994 година трябва да е нощта, в която Дрийм Тийм-ът да стане безсмъртен. Вместо това, в тази нощ той умира. Йохан Кройф обещава да сложи край на хегемонията на Милан, но се случва обратното. Край на четирите титли в Испания и на европейската купа. Просто така.

След Атина, Барселона не печели повече трофеи с Кройф, който е уволнен след жесток скандал с вицепрезидента Жоан Гаспар. Никой не се съмнява, че Барселона ще победи в Атина, най-малко пък Барселона. Дрийм Тийм-ът и Кройф представляват революция.

Подходът му е в разрез с културата, променя параметрите на спорта и обръща традициите наопаки. Той е и успешен - Барселона току що е спечелила безпрецедентна четвърта поредна титла. Кройф е сниман с трофея в ръце още преди финала на Шампионската лига през 1994-а. 

„Барселона е фаворит", казва Кройф. „По-завършени, по-конкурентни и по-опитни сме, отколкото бяхме на финала през 1992-а на „Уембли". Милан не е нищо извънземно. Те базират играта си на защитата, ние базираме нашата на атаката."

За да илюстрира какво има предвид, Кройф отбелязва, че е привлякъл Ромарио - бразилецът с 30 гола в 33 мача, а Милан е похарчил същата сума за Марсел Десаи. „От това става ясно за какво става въпрос", добавя той.

Сутринта преди мача, каталунският вестник El Mundo Deportivo твърди, че Барселона се намира в „най-сладкия си момент", срещу „най-слабия Милан в ерата Берлускони: Кройф е победител, за разлика от Капело, който не се справя в Европа."

Рууд Гулит, Марко ван Бастен и Франк Рийкард са си тръгнали. Милан е без двама от четиримата си защитници - Костакурта и Франко Барези. „Не бяхме фаворити", спомня си Паоло Малдини. Барселона осъзнава това прекалено добре. Речта на Кройф на „Уембли" е: „Излезте и се забавлявайте". Тази в Атина - „Вие сте по-добри от тях и ще победите". През 1992 е провъзгласен за гений. През 1994-а е оприличен на глупак.

В самия мач Милан задушава полузащитата на Барселона. Десаи доминира, Деметрио Албертини твори. Гуардиола не успява да си намери място, Барселона не може да изнесе топката напред. Ромарио и Христо Стоичков така и не я виждат.

„Проблемът не беше, че играхме зле, а че не играхме въобще", казва Кройф след това. „Когато видях, че Лаудруп няма да играе, се успокоих", признава Капело. „Той беше този, от когото се притеснявах." Милан вкарва два гола през първото полувреме, и двата дело на Даниеле Масаро. Две минути след почивката Деян Савичевич отбелязва след чудесен прехвърлящ удар.

„След третия гол вече знаехме, че всичко е свършило", спомня си вратарят на Барселона Андони Субисарета. „Това беше най-лошата вечер в кариерата ми." Крайният резултат е 4:0. Толкова по въпроса за скучния и дефанзивен Милан. Масаро взима медала си, облечен с фланелката на Стоичков - българинът е неговия герой. Купата е пета за Милан.

18 май 1994 година, Атина, стадион “Олимпийски”, 70 000 зрители

Милан – Барселона 4:0

Голмайстори:
1:0 Масаро (22)
2:0 Масаро (45)
3:0 Савичевич (47)
4:0 Десаи (58)

Милан: Роси, Тасоти (к), Панучи, Албертини, Гали, Малдини (83 – Нава), Донадони, Десаи, Бобан, Савичевич, Масаро.

Барселона: Субисарета, Ферер, Гуардиола, Куман, Надал, Бакеро (к), Серхи (71 – Енрике), Стоичков, Амор, Ромарио, Бегиристайн (51 – Еузебио).

Съдия: Филип Дон (Англия)

Пътят на Милан до титлата:

Първи кръг:
Милан – Аарау 1:0, 0:0

Втори кръг:
Милан – Копенхаген 6:0, 1:0

Група 2:
Милан – Порто 3:0, 0:0
Милан – Вердер (Бремен) 2:1, 1:1
Милан – Андерлехт 0:0, 0:0

1/2-финал:
Милан – Монако 3:0

Финал:
Милан – Барселона 4:0