Милан се освободи от Ибракадабра

Златан Ибрахимович трябваше да играе ролята на удивителна за Милан, но вместо това се превърна повече във въпросителна. Точно обратното пък се случва с Оливие Жиру, който блести сякаш е в пика на кариерата си в последните два мача.

В рамките на само четири дни "росонерите" постигнаха две знаменити успеха. Първият бе изкован след обрат в градското дерби с Интер, а и двата гола за победата с 2:1 бяха дело на Жиру. Впоследствие френският нападател се разписа още два пъти и при разгрома с 4:0 над Лацио за Купата.

Междувременно Ибрахимович продължава да се възстановява от контузията си, която получи в дербито с Ювентус. Кога ще се завърне в игра? И ще бъде ли част от Милан следващия сезон, когато вече ще е на 41? Засега никой няма отговор на тези въпроси.

Веднага след дербито с "бианконерите" на 23 януари радио "Миланело" обяви, че контузията на Златан не е сериозна, но две седмици по-късно шведът продължава да бъде извън игра, като се очаква да пропусне и неделния мач срещу Сампдория.

През този сезон Ибрахимович се превръща в слабост за "росонерите", тъй като те все по-малко могат да разчитат на него. От началото на кампанията шведският нападател е пропуснал 11 мача поради различни травми.

Спортният директор Паоло Малдини заяви, че Ибрахимович никога не би могъл да бъде в тежест на Милан и че докато има желание, ще играе на "Сан Сиро", но след последните събития това не изглежда толкова сигурно.

Златан изигра огромна роля през миналия сезон както на терена, така и за повдигането на духа в съблекалнята. Шведът помогна много на Стефано Пиоли и в доизграждането на младите таланти, взимайки под крилото си играч като Рафаел Леао, чийто прогрес в последните мачове е смайващ.

В същото време, въпреки че има осем гола в 15 мача в Серия "А" този сезон, е очевидно, че възрастта най-накрая си казва думата и Ибрахимович не може да играе решаваща роля за Милан.

В момента клубът се нуждае да продължи развитието си, да побеждава, и да побеждава, както го направи срещу Лацио и Интер - с дух, непримиримост и безпощадност. Това вече не се отдава в същата степен на шведа, особено срещу големите съперници.

Последните успехи дойдоха и в отсъствието на Симон Кяер, който още дълго ще лекува скъсани връзки на коляното. По едно време датчанинът се бе превърнал в лидер на отбраната, но сега там са Романьоли, Томори и Калулу.

Франк Кеси може и да си тръгне през лятото, но продължава да блести в средата на терена, както го прави и Сандро Тонали. Тео Ернандес е повече от впечатляващ, заради което от Милан побързаха да го обвържат с нов договор до 2026 г., официалното съобщение за което се очаква до часове.

Освен Златан и Жиру, в предни позиции Милан вече наистина е достатъчно въоръжен. Леао влиза вече на високи обороти, а Браим Диас, Ребич и Малдини са винаги готови да помогнат с каквото могат.

С две думи - Милан най-накрая се освободи от зависимостта си от Ибрахимович, за когото вече няма как да има запазено титулярно място в състава. "Росонерите" са длъжни да направят следващата крачка в развитието си, дори това да означава раздяла с великия швед.

Материал на webcafe.bg